Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 23

— Той е прекалено тъп, за да сети за подобно нещо — каза Джеронд, измервайки с гневен поглед полуприпадналия страж, когото Бърнард стискаше здраво за врата.

— Напротив! — бързо се намеси и Анджи. — Аз също те моля, Джеронд. Сигурна съм, че преди да хукне по стълбите го чух да казва нещо като „Трябва да спася господарката!“.

— Така значи! — възкликна Джеронд. — Едва ли… Добре, Бърнард, отведи го и изпрати друг войник на пост тук. Колкото до този, остави го без храна три дни. Така ще се научи да изпълнява първо дадените му заповеди.

Бърнард повлече надолу радостния войник, а Джеронд отново се обърна към Анджи и Джим:

— Защо не слезем в покоите ми? Малко е разхвърляно, за което се надявам да ме извините. Разбира се, после ще отидем и в Голямата зала, но ми хрумна, че може би ще искате първо да поговорим насаме. Впрочем, аз също възнамерявах да ви навестя в Малънконтри.

Тримата слязоха по стълбите. Покоите на Джеронд в Малвърн бяха уредени по всички средновековни стандарти и за разлика от спалнята на Джим и Анджи в Малънконтри нямаха удобни нововъведения. Но и тук имаше голямо огнище с хубав огън в него, пък и Джеронд лично се бе убедила в предимствата на остъклените прозорци на Малънконтри и веднага, след като се бе сдобила с пари, бе остъклила и своите. Все пак стаята изглеждаше неуютна в сравнение с тази в Малънконтри, въпреки че на Джим му се струваше, че това чувство идва от факта, че столовете не бяха тапицирани, а подът не бе отоплен, като в неговия дом.

Огънят хвърляше ярки отблясъци. Леглото беше необичайно голямо, с четири високи колони, поддържащи балдахин с плътни тежки завеси. Тези завеси осигуряваха на спящите средновековни благородници значителна защита от нощния студ.

По отношение на обучението на прислугата обаче двата замъка бяха равностойни. Малко след като седнаха в спалнята, на вратата се почука и след като получи от Джеронд разрешение да влезе, един слуга внесе сладкиши, вино и вода и попита дали господарката ще желае да бъдат сервирани.

Естествено, Джеронд се съгласи (нали имаше гости) и храната бе поставена на масата.

— Не ни безпокойте, освен ако не избухне пожар — нареди строго Джеронд.

— Да, милейди — отговори прислужникът и се оттегли с поклон.

Смесиха виното с водата, и отпиха от получения коктейл и хапнаха от сладкишите. После Джеронд започна разговора:

— Както вече казах, възнамерявах скоро да ви посетя. Но вероятно ще е най-добре първо вие да ми кажете защо искате да ме видите.

— Не, не — каза бързо Анджи, — ти говори първа, Джеронд.

— Ами… — продължи колебливо Джеронд, с поглед, сведен към масата. — Не е моя работа да говоря вместо сър Брайън. Той е рицар и джентълмен и може да говори сам за себе си. Без съмнение той ви е казал, че по един определен въпрос няма нужда от повече разговори. Точно този въпрос обаче бих искала да обсъдя с вас.

— Изплюй камъчето, Джеронд — каза Джим.

— Понякога се изразяваш по много странен начин, Джеймс. Все пак, схванах мисълта ти. Наистина ще изплюя камъчето, тъй като именно заради това исках да се срещна с вас. И двамата знаете, че Брайън и аз сме сгодени.