Читать «Кулата на ужасите» онлайн - страница 5

Вратата на асансьора се плъзна встрани и от него изхвръкна шнауцер. Задраска с лапи по мрамора. Жена със син джинсов костюм, огледални черни очила и бяло шалче едва го задържаше на каишката. Мъжът, който се появи зад гърба й, носеше същите очила, яке „бомбър“ и маратонки, а на главата си бе надянал бейзболна шапка. Настигна жената и докато вървяха подир шнауцера към изхода, преплетоха пръстите на ръцете си.

Внесе кашоните в тапицирания със светла кожа асансьор и се обърна с лице към вратата. Пит Хендърсън докосна бутоните за двайсетия и тринайсетия етаж и я загледа въпросително. Тя се усмихна. Той кимна на бегача, който сдържано му отговори и на свой ред докосна бутона за деветия етаж, обърнат към затварящата се врата. По гърба на анцуга се открояваха тъмни петна.

Тя насочи вниманието си към сменящите се над вратата числа и към видеокамерата, монтирана в горния ъгъл. Намръщи се. Разбира се, тези камери бяха полезни за сигурността на сградата, дори внасяха известно успокоение и все пак тревожеха с натрапчивото внушение за невидими наблюдатели.

Вратата се плъзна. Вестибюлът на деветия етаж не се различаваше от този на двайсетия, както и от другите, които беше успяла да зърне — маси от светло дърво, огледала в позлатени рамки, стени на бели и черни карета и кафяви килими. Мъжът с качулката зави надясно към апартамент А, докато вратата на асансьора се затваряше.

— Познавам много добре квартала — обади се Пит Хендърсън, — тъй че ако имате нужда от упътване за магазините или за нещо друго…

— Как е пазарът отсреща?

— Не е лош. Тези неща са оттам. Зад Лексингтън има и по-евтин магазин.

Вратата се отвори.

— Това е ценна информация — отбеляза тя, докато той излизаше във вестибюла на тринайсетия етаж (бели и мерни карета, кафяв килим).

Обърна се, задържа с ръка ръба на вратата и пусна сияйната си усмивка.

— Добре дошли в сградата. Надявам се, че животът ви тук ще тече безметежно.

— Благодаря — усмихна се и тя над кашоните.

Той продължаваше да държи вратата, загледан в нея.

— Започва да ми натежава…

— Божичко, извинете! — Ръката му се дръпна и вратата се плъзна. — Чао!

— Чао!

Асансьорът потегли. Сладкият Пит Хендърсън.

Най-много на двайсет и седем години.

След като носачите си отидоха и изхвърли боклуците в шахтата на площадката, тя се изми, наля си диетична сода и критично заоглежда апартамента. В меката светлина на късния следобед смесицата от модерни и викториански мебели изглеждаше по-приемлива, отколкото очакваше. Ако сменеше най-дразнещите вещи с нещо, може би в стил „Ар Деко“, да подхожда на полилеите, при тези огромни прозорци и модерните кухня и баня, при тази божествена тишина, мястото май щеше да се окаже по-добро от старото. И ненаселено със спомени! Единствено камината щеше да й липсва. На Фелис също. Имаше навик да притичва, щом чуеше тракването на решетката.

Обади се на Рокси и й предложи да си вземе Фелис още същата вечер, но тя работеше и не искаше да си променя плановете — щеше да я донесе утре следобед и да й помогне в разопаковането. Флетчър го нямаше и можеха да вечерят навън. Фелис беше добре.