Читать «Кулата на ужасите» онлайн
Айра Левин
Annotation
Мадисън Авеню, 1300. Елегантен небостъргач се извисява над аристократичния район в Манхатън Ъпър Ийст Сайд. Трийсет и девет годишната нищо неподозираща Кей Норис се настанява на двайсетия етаж с надеждата да започне нов живот.
Но тя не знае, че е подслушвана, че е наблюдавана. Собственикът на сградата чува всяка нейна дума, гледа я как разопакова багажа си, оправя леглото си, храни котката си, разговаря с приятели и колеги. Вижда я като на длан, защото в тухлите и бетона е скрита поразяваща тайна.
Под блясъка на свръхцивилизования живот в Манхатън пълзи заплаха, страх, който постепенно се превръща в параноя, в леден ужас.
Айра Левин
Част първа
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Част втора
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Част трета
Глава единайсета
Глава дванайсета
Глава тринайсета
info
notes
1
2
3
Айра Левин
Кулата на ужасите
Част първа
Глава първа
Не можеше да се отрече, че понеделникът започна добре — Хофманови пак се въргаляха в леглото, доктор Палм говореше по телефона със самоубийствено настроен бивш пациент, чистачката на семейство Коул се самообслужваше с един от вибраторите им, Лесли и Фил имаха среща в перачницата, а малко след това стана още по-интересно. Макевой влезе във фоайето с жена, силно напомняща Теа Маршъл — същото заоблено лице, същата черна коса. Без съмнение идваше да огледа апартамент двайсет Б, ремонтиран миналата седмица.
Наблюдаваше ги как се качват с асансьор две. Имаше пищна фигура — висока, с предизвикателен бюст. Носеше елегантен, средно тъмен костюм. Хвърли бегъл поглед в неговата посока, застанала с ръка върху чантата с дълга, окачена на рамото дръжка, и се загледа в Макевой, която дърдореше за централно регулираната климатична инсталация и супермодерната кухня. Трийсет и пет — трийсет и шест годишна. Подчертана прилика.
Включи големите монитори и ги настрои на хола и спалнята на двайсет Б. Видя я как влиза в антрето и минава през празния хол. Токчетата й потропваха по паркета.
Тя застана до прозореца и се загледа в ниските сгради от другата страна на Медисън, с което му даде възможност да я одобри и в гръб.
— Прекрасен изглед — възхити се тя.
В мелодичния й гърлен глас долови ехо от тембъра на Теа Маршъл.
Не успя да забележи халка, но вероятно беше женена или живееше с някого. Готов беше да я приеме независимо от всичко, стига, разбира се, да наемеше апартамента. Стисна палци.
Тя се извърна от прозореца, хвърли поглед наоколо и се усмихна. Вдигна лице. Спря в средата на стаята и се взря право в него. Теа Маршъл го гледаше в очите. Сърцето му запрескача и остана без дъх.
— Какъв необикновен полилей.
Плоската стъклена чиния на тавана беше оформена в изящните очертания на стила „Ар Деко“. От хромирания й център я наблюдаваше мъничката Кей, обърната надолу с главата, облечена в малиновочервен костюм.
— Нали — обади се госпожа Макевой и застана до нея. — В цялата сграда са такива. Тук парите не се пестят. Според първоначалния план апартаментите трябваше да са частни. Като претеглите всички доводи, ще видите, че условията са изгодни.
