Читать «Кулата на ужасите» онлайн - страница 2

Наемът беше висок, но не непосилен. Върна се на прага на антрето, обърна се и заоглежда стаята — прясно боядисани в бяло стени, размери десет на единайсет, огромен прозорец, паркет, барче с преход към кухнята… Ако и другите помещения бяха с паркет, трябваше да вземе решение веднага, без много да му мисли. Но искаше ли всъщност да се махне от Банк Стрийт? Да преживее цялата суматоха на едно местене…

Отиде в антрето.

Кухнята беше угледна — бежова ламперия, неръждаема стомана, кокетно оформени квадрати. Под шкафовете имаше флуоресцентни лампи. Масата за готвене бе достатъчно голяма.

Банята изглеждаше претенциозна, но приятна. Стените и тавана бяха облицовани с черно стъкло, крановете — хромирани, имаше голяма вана и отделна кабина с душ. До шкафчето над умивалника светеха тръбни лампи, таванът беше увенчан с още една чиния „Ар Деко“, по-малка от онази в хола.

Спалнята в дъното на антрето беше голяма почти колкото хола, и тя прясно боядисана в бяло, с вградени дрешници на цялата лява стена. Срещу вратата грееше още един огромен прозорец, разкриващ поредната главозамайваща гледка — част от парка с пожълтелите дървета, късче от езерото, покрива на готическата постройка на Пето Авеню. Дясната стена беше предостатъчна за бюрото, а, разбира се, срещу прозореца, с лице към него, беше мястото на леглото. Въздъхна към обърнатия си образ в полилея на тавана и се извърна към госпожа Макевой, застинала в очакване до вратата.

— Това е първият апартамент, който разглеждам.

— По-хубав няма да намерите — усмихна се доверително госпожа Макевой. — Не бих го изпуснала за нищо на света.

Върнаха се в антрето. Госпожа Макевой отвори вградения шкаф за спално бельо.

Разгледа всичко още веднъж, без да спира да мисли за високите тавани и истинската камина в изискания си апартамент на Банк Стрийт. За рокклуба на ъгъла, за хлебарките в кухнята, за двете години с Джеф и за шестте години с Алекс.

— Ще го наема — заяви тя.

Госпожа Макевой се усмихна окуражително.

— Елате в канцеларията ми. Ще попълните формуляра, а аз веднага ще направя всичко необходимо.

* * *

Докато чакаше обаждането на Едгар, просто не можеше да си намери място, а той се накани да позвъни едва в сряда късно следобед.

— Здравей, Едгар. — Изключи двата големи монитора, без да спира да говори. — Как си?

— Горе-долу. А ти?

— Добре съм.

— Изпратих ти отчета за септември. Мисля, че ако прецениш правилно поведението на пазара, ще останеш доволен. По въпроса за сградата казах на Мийлс да поговори още веднъж с Дмитри за фоайето.

— Посъветвай го да опита на руски. Онова парче мрамор още е там. Тоест онези две парчета.

— Сигурен съм, че новият мрамор е поръчан. Ще проверя и ще ти се обадя. Госпожа Макевой е намерила кандидатка за двайсет Б. Казах ли ти, че е свободен?

— Да.

— Името й е Кей Норис. Трийсет и девет годишна, разведена. Главен редактор в издателство „Дайадъм“, вероятно тиха и кротка. Персоналната справка и препоръките й са отлични. Госпожа Макевой твърди, че е привлекателна. Има котка.