Читать «Бараяр» онлайн - страница 93

— Да?

— Ние… аз… той… ме целуна.

— Надявам се, че си отвърнала на целувката?

— Говорите така, като че ли одобрявате.

— Наистина одобрявам. Вие сте двама от любимите ми хора, ти и Куделка. Само да можехте да вдигнете глави… но продължавай, сигурно има още. — Освен ако Дру не бе по-невежа, отколкото Корделия мислеше, че е възможно.

— Ние се… ние се… ние се…

— Чукахте? — предположи с надежда Корделия.

— Да, миледи. — Дру се изчерви силно и преглътна. — Ку изглеждаше толкова щастлив… за няколко минути. Бях толкова щастлива с него, толкова развълнувана, не ме интересуваше колко боли.

А, да, варварският бараярски обичай да разкриват на жените си секса с болката от лишената от упойка дефлорация. Макар че в сравнение с методите им за възпроизводство, които следваха от това, навярно тази болка бе само честно предупреждение. Но доколкото бе забелязала, Ку не изглеждаше толкова щастлив, колкото би трябвало да бъде един нов любовник. Какво ли си причиняваха един на друг тези двама?

— Продължавай.

— Стори ми се, че забелязах движение в задната градина, близо до вратата на библиотеката. После горе се чу трясъкът — о, миледи! Толкова съжалявам! Ако ви бях охранявала, вместо да правя това…

— Хей, момиче! Тогава не беше на служба. Ако не беше нравила това, сигурно щеше да спиш. Солтоксиновата атака не е изобщо по твоя вина, по твоя или на Ку. Всъщност, ако не беше будна и повече или по-малко облечена, неуспелият убиец можеше да избяга. — „И нямаше да очакваме още едно публично обезглавяване.“ Една частица от Корделия копнееше да се бяха забавили с няколко мига и никога да не бяха поглеждали през проклетия прозорец. Но точно в момента Друшнакови имаше да се оправя с достатъчно последици и без тези усложнения.

— Но само ако…

— През тези последни седмици навсякъде е пълно със „само ако“. Честно казано, струва ми се, че е крайно време да ги заменим с „животът продължава“. — Най-после всичко дойде на мястото си. Дру беше бараярка и затова нямаше противозачатъчен имплантат. А и като че ли този идиот Ку не й бе предложил алтернатива. Ето защо Дру бе прекарала последните три седмици, чудейки се… — Искаш ли да опиташ една от моите малки сини точици? Имам много.

— Сини точици?

— Да, бях започнала да ти казвам. Имам цяла опаковка малки диагностични ленти. Купих ги във Ворбар Султана миналото лято в един магазин за вносни стоки. Напишкваш една от тях и ако точката стане синя, значи си забременяла. Миналото лято използвах само три. — Корделия отиде до чекмеджето на бюфета и го прерови. — Ето — подаде една на Дру тя. — Върви да се облекчиш. Себе си и ума си.

— Толкова бързо ли действат?

— Пет дни след самото зачеване — задържа ръката й Корделия. — Обещавам.

Гледайки притеснено малката хартиена лентичка, Друшнакови се скри в тоалетната до спалнята. Върна се след няколко минути. Лицето й бе намръщено, а раменете — отпуснати.

„Какво означава това?“ — почуди се раздразнена Корделия.