Читать «Бараяр» онлайн - страница 95

Друшнакови остана с отворена уста цели три секунди, а после я затвори толкова рязко, че Корделия чу чаткането на зъбите й.

— Какво?!

Куделка трепна, но не я погледна.

— Съжалявам… съжалявам — мънкаше той.

— Вие мислите… Вие. Какво?! — задъхваше се Друшнакови, ужасена и обидена. — Вие мислите, че бихте могли… оо! — Тя застана твърдо, със стиснати ръце, дишаше развълнувано. — Ку, кретен такъв! Идиот! Слабоумен! Ти… ти… ти — заекна тя. Цялото й тяло трепереше. Корделия я гледаше, напълно зашеметена. Арал търкаше замислено устни.

Друшнакови се нахвърли върху Куделка и изрита бастуна от ръката му. Той едва не падна, ахна стреснато, опита се да го хване, но го изпусна и бастунът издрънча на пода.

Дру го блъсна опитно в стената и го обездвижи, забивайки пръсти в слънчевия му сплит. Дъхът му секна.

— Глупак такъв! Мислиш ли, че би могъл да ме докоснеш дори само с пръст без мое разрешение? Оо! Как може да си такъв, да си такъв, такъв… — Обърканите й думи преляха в обиден крясък точно над ухото му. Той се сгърчи.

— Моля ви, не повреждайте секретаря ми, Дру, ремонтът е скъп — каза меко Арал.

— Оо! — Тя се обърна, освобождавайки Куделка. Той залитна и падна на колене. Закрила лице с длани и хапейки пръстите си, Дру изскочи през вратата и я затръшна зад себе си. Едва тогава се чу острото й хълцане, отдалечаващо се по коридора. Затръшна се друга врата. Настъпи тишина.

— Съжалявам, Ку — каза Арал след продължително мълчание. — Но самообвинението ти не изглеждаше особено любезно.

— Не разбирам — поклати глава Ку, допълзя до бастуна си и се изправи треперещ на крака.

— Правилно ли съм разбрала, че двамата разговаряхте за това, което се е случило между вас в нощта на солтоксиновата атака? — попита Корделия.

— Да, миледи. Аз седях в библиотеката. Не можех да заспя и затова преглеждах някои диаграми. Тя влезе. Седяхме, разговаряхме… Изведнъж открих, че ми… ами… за първи път ми ставаше, откакто бях уцелен с невроразрушителя. Помислих си, че може да е по случайност и че вече никога… и изпаднах в паника, просто изпаднах в паника. Аз… я взех… точно там. Не попитах, не казах нито дума. А после горе се чу трясъкът и двамата изтичахме в задната градина и… на следващия ден тя изобщо не ме обвини. Аз чаках ли, чаках.

— Но ако не си я изнасилил, защо се разбесня толкова? — попита Арал.

— Тя просто беше полудяла — отвърна Куделка. — Погледите, които ми хвърляше през миналите три седмици…

— Това е било от страх, Ку — каза Корделия.

— Да, така си и мислех.

— Защото се е страхувала, че е забременяла, а не защото се е страхувала от теб — изясни тя.

— Оо! — тихо възкликна Куделка.

— Оказа се, че не е. — (Ку повтори още един път „Оо!“). — Но сега ти е ужасно ядосана, и аз не я обвинявам.

— Но ако тя не смята, че съм я… каква е тогава причината?

— Не разбираш ли? — Тя се намръщи към Арал. — И ти ли?

— Ами…

— Защото току-що я обиди, Ку. Не тогава, а точно сега, в тази стая. И не само по отношение на бойните й качества. Това, което й каза, й разкри за пръв път, че си бил толкова съсредоточен върху самия себе си през онази нощ, че изобщо не си видял нея. Лошо, Ку. Много лошо. Дължиш й дълбоко извинение. Тя е била там и ти е дарила цялото си бараярско същество, а ти изобщо не си оценил какво прави, дори не си и разбрал.