Читать «Бараяр» онлайн - страница 81

— Какво „как“? — каза Корделия. — Тук някъде държите в килера седемнайсет ескобарски маточни репликатора, донесени след войната. — Тя се обърна възбудено към Вааген: — Случайно да познавате доктор Хенри?

Вааген кимна.

— Работили сме заедно.

— Тогава знаете всичко за тях!

— Ами, не съвсем всичко. Но… всъщност той ми съобщи, че са на разположение. Но нали разбирате, аз не съм гинеколог.

— Определено не сте — каза нейният лекар. — Миледи, този човек не е дори лекар. Само биохимик.

— Но вие сте гинеколог — подчерта тя. — Тъй че екипът е пълен. Доктор Хенри и, хм, капитан Вааген — за Пьотър Майлс, а вие — за прехвърлянето.

Той стисна устни и сведе поглед и тя разбра, че го е страх.

— Не мога да извърша прехвърлянето, миледи — каза той. — Не знам как. Никой на Бараяр не го е правил досега.

— И в такъв случай не го препоръчвате?

— Определено не. Вероятността за трайно увреждане… В края на краищата можете да опитате отново след няколко месеца, ако увреждането на меките тъкани не засегне и тестикулите… хм. Можете да опитате отново. Аз съм вашият лекар и това е сериозно обмисленото ми становище.

— Да, ако някой друг не убие междувременно Арал. Трябва да помня, че тук е Бараяр, където толкова много обичат смъртта, че погребват мъжете още докато агонизират. Искате ли да опитате с тази операция?

Той се отдръпна с достойнство.

— Не, миледи. И това е окончателно.

— Много добре. — Тя посочи с пръст към своя лекар. — Вие сте уволнен — и премести пръста си към Вааген, — а вие назначен. От този момент със случая се заемате вие. Разчитам на вас да намерите хирург — или студент но медицина, или конски доктор, или изобщо някой, който иска да опита. А после можете да експериментирате колкото си искате.

Вааген изглеждаше умерено триумфално, а нейният бивш лекар беше бесен.

— По-добре да видим какво ще каже милорд регентът, преди жена му да бъде отнесена от тази вълна на престъпно лъжлив оптимизъм.

Вааген изглеждаше вече не чак толкова триумфално.

— Веднага ли възнамерявате да отидете? — попита Корделия.

— Съжалявам, миледи — отвърна лекарят от резиденцията, — но струва ми се, че е най-добре да приключим с това незабавно. Не знаете репутацията на капитан Вааген. Съжалявам, че съм толкова откровен, Вааген, но ти си строител на въздушни кули и този път стигна прекалено далеч.

— Имате ли изследователски амбиции, капитан Вааген? — попита Корделия.

Той сви рамене, по-скоро объркан, отколкото обиден, и тя разбра, че думите на лекаря от резиденцията са поне наполовина верни. Корделия впи поглед във Вааген, желаейки да покори тялото му, ума и душата му, но особено ума му; чудеше се как най-добре да разпали въображението му в своя служба.

— Ако се справите успешно, ще получите цял институт. А вие можете да му кажете — тръсна глава тя към стаята на Арал, — че аз съм казала така.

Тримата се оттеглиха — единият смутен, другият гневен, а третият — обнадежден. Корделия се отпусна на леглото и посвири с уста беззвучна песничка. Пръстите й продължиха да галят корема й. Гравитацията вече не съществуваше.