Читать «Бараяр» онлайн - страница 79

Бебето мърдаше в нея, пърхаше, въртеше се. Очевидно тератогенният антидот бе отрова със забавено действие. Очевидно им бе отпуснато още малко време заедно и тя изливаше обичта си към него през кожата си, галейки бавно корема си с връхчетата на пръстите.

„Добре дошъл на Бараяр, сине мой, добре дошъл в земята на людоедите. Тази планета дори не изчаква обичайните осемнайсет-деветнайсет години, за да те изяде.“ Хищна планета.

Настаниха я в луксозна единична стая в крилото за високопоставени личности, спешно освободено само за тях. Корделия с облекчение разбра, че Воркосиган е в стаята точно срещу нейната. Вече облечен в зелена военна пижама, той дойде да я види веднага, щом я сложиха да си легне. Тя успя да му се усмихне, но не се опита да седне. Силата на гравитацията я теглеше към центъра на света. Противодействаха й единствено твърдостта на леглото, на сградата, на земната кора — у нея не бе останала и капчица воля за това.

Зад Арал вървеше разтревожен санитар.

— Помнете, сър, не се опитвайте да говорите много, докато докторът не ви даде лекарство за овлажняване на гърлото.

Сивкавата светлина на зората бледнееше в прозорците. Арал приседна на ръба на леглото, пое ръката и и я погали.

— Студена си, мили капитане — прошепна дрезгаво той.

Тя кимна. Боляха я гърдите, гърлото я дереше, синусите й горяха.

— Изобщо не трябваше да им позволявам да ме уговорят за тази работа — продължи той. — Толкова съжалявам…

— Аз също те уговарях. Ти се опита да ме предупредиш. Вината не е твоя. Така ти изглеждаше правилно. И е правилно.

Той поклати глава.

— Не говори. Това наранява тъканта на гласните струни.

Тя даде воля на едно безрадостно „Ха-ха!“ и постави пръст върху устните му, когато се опита да заговори отново. Воркосиган кимна, после се изправи и двамата останаха известно време вгледани един в друг. Той нежно отмести разрошената коса от лицето й и тя притисна успокоително широката му длан към бузата си. Прекъсна ги група лекари и санитари, които го отведоха, за да го подложат на лечение в собствената му стая.

— Скоро ще дойдем да се погрижим за вас, миледи — каза със злокобен глас главният лекар.

Върнаха се след малко, за да й направят гаргара с гадна розова течност, накараха я да диша в някакъв апарат и накрая излязоха с шум. Сестрата й донесе закуска, но Корделия не я докосна.

После отново влезе комисия от намръщени лекари. Докторът, който бе дошъл през нощта от императорската резиденция, сега бе облечен стегнато в цивилни дрехи. Личният й лекар бе следван от някакъв по-млад, чернокос мъж в униформата на Службата с капитански петлици на яката. Тя хвърли поглед към лицата им и се сети за Цербер.

Нейният лекар представи непознатия:

— Това е капитан Вааген от изследователското отделение на Имперската военна болница. Той е наш резидент-експерт по военните отрови.

— По изобретяването или по прочистването им, капитане? — попита Корделия.

— И по двете, миледи. — Беше застанал в агресивно-парадна поза.

Нейният лекар се усмихна насила.

— Милорд регентът ме помоли да ви информирам за графика на лечението и прочие. Опасявам се — прочисти гърлото си той, — че би било най-добре да насрочим аборта незабавно. Вече сте в прекалено напреднала бременност и за възстановяването ви е необходимо да ви освободим от физиологичното напрежение колкото е възможно по-скоро.