Читать «Бараяр» онлайн - страница 56

— И останалите ли са взели бебетата си?

— По това време повечето от другите бащи бяха вече мъртви. Децата бяха пратени в сиропиталището на Имперската служба. — Поне такава беше официалната версия.

— О — намръщено сведе поглед Дру. — Това изобщо… трудно е да си представя Ботари… Казано честно — започна тя в изблик на откровеност, — не съм сигурна, че бих искала да отстъпя опеката над едно толкова миличко котенце на Ботари. Не ви ли се струва, че е малко особен?

— Арал и аз непрекъснато контролираме положението. Засега Ботари се справя отлично и й осигурява всичко, от което се нуждае. Да не би Ботари да те е… тоест да те безпокои?

Друшнакови я погледна така, сякаш искаше да каже: „Шегуваш ли се?“

— Прекалено едър е. И грозен. И понякога си… говори сам. А и по цели дни боледува, не може да стане от леглото, но няма треска или нещо подобно. Началникът на хората на граф Пьотър смята, че симулира.

— Не симулира. Но се радвам, че споменаваш за това. Ще накарам Арал да поговори с началника и да му обясни.

— Но изобщо ли не се боите от него? Поне в лошите му дни?

— Бих могла да плача за Ботари — каза бавно Корделия, — но не и да се страхувам от него. В лошите му дни или когато и да било. Ти също не трябва да се боиш. Това е… това е дълбока обида за него.

— Съжалявам. Много тъжна история. Не е изненадващо, че не говори за ескобарската война.

— Да, бих била… благодарна, ако се въздържиш да я споменаваш. Споменът е извънредно болезнен за него.

* * *

След кратък преход над залива стигнаха от селото в провинциалното имение на Воркосиган. Преди век замъкът бе играл ролята на аванпост за крепостта на езерния нос. Съвременните оръжия бяха извадили от употреба наземните укрепления и старата каменна казарма бе преустроена за по-мирни цели. Очевидно доктор Хенри беше очаквал нещо величествено, защото каза:

— По-малък е, отколкото очаквах.

Икономката на Пьотър им бе приготвила приятен обяд на украсената с цветя тераса до кухнята в южната част на замъка. Докато тя придружаваше групата навън, Корделия изостана до граф Пьотър.

— Благодаря ви, че ни позволихте да нахлуем тук, сър.

— Да нахлуете ли? Че това си е твой дом, мила моя. Свободна си да приемаш тук каквито си искаш гости. А го правиш за пръв път едва сега! — Той се спря на прага до нея. — Знаеш ли, когато майка ми се омъжила за баща ми, тя изцяло променила замъка Воркосиган. Навремето жена ми направи същото. Арал се ожени твърде възрастен и се боя, че за съжаление е прекалено късно за промяна. Би ли… искала да направиш това?

„Но това е вашият дом — помисли си безпомощно Корделия. — Даже не е на Арал…“

— Толкова сте ефирна, че се боя да не отлетите — засмя се Пьотър. Но очите му бяха загрижени. Корделия поглади закръгления си корем.

— О, вече съм доста натежала, сър. — Тя се поколеба. — Да ви кажа честно, мислех си, че би било прекрасно да имаме асансьор в замъка Воркосиган. Като се смятат сутеренът, мазето, таванът и покривът, в главната част има осем етажа. Това си е истинска екскурзия.