Читать «Бараяр» онлайн - страница 30

— Какво е това? — попита Пьотър, когато Куделка извика името на Друшнакови за втората двойка. — Да не би да внасяме бетански обичаи?

— Момичето има голям природен талант — обясни му Воркосиган. — Освен това има толкова нужда от упражнения, колкото и всеки един от тях — и дори още повече, защото нейната работа е много по-важна от тяхната.

— После ще започнеш да приемаш жени на служба — оплака се Пьотър. — И къде ще свърши всичко? Ето това бих искал да знам.

— Какъв е проблемът с жените на служба? — попита Корделия, просто за да го подразни.

— Не е по военному — изръмжа старецът.

— „Военно“ е всичко, което позволява да се спечели войната, така мисля аз — усмихна се иронично тя. Лекото предупредително щипване на Воркосиган я накара да се въздържи от по-нататъшно задълбаване.

Във всеки случай не беше необходимо. Пьотър се обърна да наблюдава своя играч и каза само:

— Хм.

Играчът на графа лекомислено подцени противника си и тази грешка му струва първото събаряне на земята. Това го разбуди достатъчно. Зрителите крещяха груби коментари. Следващия път той я повали.

— Куделка отчете тази точка малко по-бързо, отколкото трябва, не смяташ ли? — попита Корделия, докато играчът на графа оставяше Друшнакови да се изправи след решението на рефера.

— Мм. Може би — отвърна Воркосиган неангажирано.

— Забелязах, че и нейните удари не са много силни. Ако продължава така, няма да стигне до следващия рунд.

В следващия кръг, решаващ за крайния изход на двубоя, защото в противен случай щеше да загуби два от трите, Друшнакови отначало приложи с успех една хватка, но после я изпусна.

— О, много лошо! — промърмори радостно графът

— Не го изпускай — извика Корделия, вълнувайки се все повече. Играчът на графа падна меко и отпуснато на тепиха. — Спирай играта, Ку! — Но реферът, опрян на своя бастун, не й обърна внимание. Във всеки случай, Друшнакови видя нова възможност и я използва.

— Защо онзи не се предаде? — попита Корделия.

— По-скоро би загубил съзнание — отвърна Арал. — Така няма да му се наложи да слуша подигравките на приятелите си.

Друшнакови, изглежда, се колебаеше — стегнатото под мишницата й лице ставаше тъмномораво. Корделия разбра, че момичето е готово да го пусне, скочи на крака и извика:

— Дръж се, Дру! Не го оставяй да те излъже!

Друшнакови го стисна по-здраво и мъжът престана да се съпротивлява.

— Хайде, Куделка, спирай играта — извика Пьотър и мрачно заклати глава. — А довечера трябва да застъпи на служба.

И така, рундът бе спечелен от Друшнакови.

— Добра работа, Дру! — каза Корделия, когато Друшнакови се върна при тях. — Но трябва да си по-агресивна. Освободи инстинкта си на убиец.

— Съгласен съм — обади се неочаквано Воркосиган — Краткото колебание, което показахте, можеше да ви коства много — и то не само на вас. — Тя го погледна. — Тук вие се упражнявате за реални ситуации, макар че всички се молим да не се случва подобно нещо. Усилията ви трябва да бъдат абсолютно автоматични.