Читать «Бараяр» онлайн - страница 27

Корделия винаги беше мислила, че когато дойде нейният ред, ще остави собственото си дете в репликаторна банка и ще замине на изследователска мисия, а когато се върне, бебето ще бъде готово и ще я чака. Ако изобщо се върнеше — изследването на неизвестността винаги криеше опасности. А освен това беше смятала, че ще може да си намери сериозен съродител, с когото да се сприятели и който и да иска, и да е в състояние да издържи физическите, психологическите и икономическите тестове, които да му позволят да изкара курса за получаване на родителско свидетелство.

Арал щеше да е превъзходен съродител, тя бе сигурна в това. Ако изобщо някога слезеше от сегашното си високо положение. Първоначалните усилия сигурно щяха да свършат скоро. Падането от толкова високо място бе опасно, пък и нямаше къде да се приземи. Арал беше нейното безопасно убежище, стига да не… Тя решително насочи мислите си към по-приятни неща.

Ами големината на семейството — ето това беше истинското, тайното и греховно обаяние на Бараяр. Тук нямаше законни граници, не се изискваха сертификати, нямаше ограничения за трето дете, всъщност нямаше никакви правила. Бе видяла на улицата жена не с три, а с четири деца и никой не се учудваше. После си се беше представяла с две-три деца и се бе чувствала възхитително греховна, докато не срещна една жена с десет. Може би четири? Шест? Воркосиган можеше да си позволи това. Корделия се сви на кравай и се сгуши във възглавницата, заплувала върху атавистичния облак на генетичната алчност.

Сега бараярската икономика била широко отворена, бе казал Арал, въпреки загубите от неотдавнашната война. Този път повърхността на планетата не бе наранена. Тераформирането на втория континент разкриваше с всеки изминал ден нови граници, а когато новата планета Серджияр се разчистеше за колонизиране, ефектът щеше да се утрои. Работната ръка не достигаше и заплащането растеше. Според бараярците планетата им бе ужасно слабо населена. Воркосиган беше нарекъл икономическото положение свой политически дар от боговете. Така смяташе и Корделия, но поради по-лични, тайни причини — ятото от мънички наследници на Воркосиган…

Би могла да има дъщеря. Не само една, а две — сестрички! Корделия не бе имала сестра. А жената на капитан Ворпатрил имала две: така й беше казала самата тя.

Корделия се бе запознала с лейди Ворпатрил на един от редките политико-социални приеми в замъка Воркосиган. Абсолютно всичко бе уредено от прислугата в замъка. Единственото, което трябваше да прави Корделия, бе да се покаже подходящо облечена (беше се сдобила с още дрехи), да се усмихва много и да държи устата си затворена. Всъщност слушаше замаяна и озадачена как стават нещата тук.

Алис Ворпатрил също беше бременна. Лорд Ворпатрил ги бе оставил заедно и те естествено разговаряха за пазаруване. Лейди Ворпатрил се оплакваше много от личните си проблеми. Корделия реши, че самата тя сигурно има късмет, защото лекарството против гадене, със същата химическа формула, която използваха и у дома, действаше ефикасно и тя само се чувстваше уморена — не от тежестта на все още мъничкото бебе, а от изненадващия метаболитен товар. Да пишка за двама — ето как си го представяше Корделия. Е, след петпространствената навигационна математика, как би могло да я затрудни майчинството?