Читать «Бараяр» онлайн - страница 29

През едно слънчево лятно утро, придружена от телохранителката си, Корделия се настаняваше на тапицираното градинско канапе, за да наблюдава представлението. И внезапно попита:

— Защо не участвате и вие, Дру? Сигурно имате нужда от практика толкова, колкото и те. Извинението за всичко това отначало беше — не че на вас, бараярците, ви трябва извинение за подобно нещо — че то ще поддържа всички в готовност.

Друшнакови погледна с копнеж към ринга, но отговори:

— Не съм поканена да участвам, миледи.

— Груб пропуск от нечия страна. Хм. Знаете ли какво — вървете да се преоблечете. Ще бъдете моят отбор. Арал ще може да насърчава собствения си отбор сам. А според традицията в едно истинско бараярско състезание би трябвало да участват поне три страни.

— Мислите ли, че наистина ще може? — попита със съмнение девойката. — Може и да не им хареса.

Въпросните „те“ бяха, както ги наричаше Друшнакови, „истинските“ стражи, униформените мъже.

— Арал не би имал нищо против. Всеки, който възразява, да върви да спори с него. Ако смее. — Корделия се усмихна и Друшнакови й се усмихна в отговор, а после изтича да се приготви.

Арал пристигна и се намести удобно до нея. Тя му разказа плана си. Той повдигна вежди.

— Бетански нововъведения? Ами защо не? Обаче се приготви за подигравки.

— Готова съм. Няма да са склонни да си правят шеги, ако тя успее да победи поне неколцина от тях. А според мен ще успее — на колонията Бета това момиче досега сигурно да е станало командир на десантен отряд. Целият този природен талант се разхищава само заради мен. А ако не успее — е, тогава при всички случаи не би трябвало да ме охранява, а? — посрещна тя погледа му.

— Прието… Ще накарам Куделка да я пусне в първия рунд срещу някой със собственото й тегло и височина.

— Тя е по-едра дори от теб.

— Само е по-висока. Аз съм поне няколко килограма по-тежък. Няма значение, желанието ти е заповед за мен. Оох! — Той се изправи и отиде да впише Друшнакови в списъка на Куделка. Корделия не можеше да чуе какво си казаха, но възстановяваше шеннешком диалога по жестовете и мимиките им. Арал: „Корделия иска Дру да участва.“ Ку: „Никой не иска момичета!“ Арал: „Въпреки това.“ Ку: „Бъркат се навсякъде и освен това плачат много. Сержант Ботари ще я направи на каша“ — „Хм, наистина се надявам жестът ти да означава това, защото в противен случай държанието ти е неприлично, Ку, а ти изтрий тази усмивчица от лицето си, Воркосиган.“ — Арал: „Мъничката ми женичка настоява. Знаеш под какъв чехъл съм.“ Ку: „Е, добре. Пфу!“ — „Сделката е сключена: останалото зависи от теб, Дру.“ Воркосиган се върна при нея.

— Всичко е уредено. Ще започне срещу един от хората на татко.

Друшнакови се върна, облечена в свободни панталони и плетена риза — толкова близки до мъжките работни дрехи, колкото можеше да й осигури гардеробът й. Графът излезе да се посъветва със сержант Ботари, капитан на неговия отбор, и се настани да сгрее кокалите си на слънце пред тях.