Читать «Бараяр» онлайн - страница 25

— Докторът смята, че е време, сър.

Облякоха се бързо и придружиха пратеника до прекрасната спалня, в която Ецар бе избрал да прекара последния месец от живота си. Безценните антики, които я украсяваха, бяха разбъркани с чуждоземна медицинска апаратура.

Стаята беше претъпкана: там бяха личните лекари на стареца, Вортала, граф Пьотър и самите те, принцесата с принц Грегор и някои хора от Генералния щаб. Пазеха тишина и застанали прави, наблюдаваха агонията близо час, преди неподвижното тяло на леглото да стане, почти недоловимо, още по-неподвижно. Корделия си помисли, че за момчето е страшно да бъде свидетел на тази сцена, но неговото присъствие, изглежда, бе задължителна церемония. Съвсем тихо — Воркосиган първи — всички един по един коленичеха и поставяха ръцете си между тези на Грегор, за да подновят клетвите си за васална вярност.

Корделия също бе заведена от Воркосиган да коленичи пред момчето. Принцът император имаше косата на майка си, но очите му бяха кафяви като тези на Ецар и Сердж. Корделия се запита колко ли от качествата на баща му или на дядо му са заложени в него, очаквайки да намерят израз във властта, която щеше да получи като порасне. „Носиш ли проклятие в хромозомите си, дете?“ — запита мислено тя, поставила длани между неговите. Прокълнат или благословен, тя положи своята клетва. Думите сякаш срязаха последната й връзка с колонията Бета — звукът от това срязване обаче чу само тя.

„Сега съм бараярка.“ Беше изминала дълъг и странен път, започнал с гледката на чифт ботуши в калта и завършил в тези чисти детски длани. „Знаеш ли, че помогнах да убият баща ти, дете? Ще научиш ли някога това? Моля се никога да не разбереш.“ Тя се запита дали от деликатност, или по недоглеждане от нея не бяха поискали да положи клетва пред Ецар Ворбара.

От всички присъстващи заплака само капитан Негри. Единствено Корделия разбра това, защото стоеше до него в най-тъмния ъгъл на стаята и го видя на два пъти да избърсва очи с опакото на дланта си. Бръчки покриха лицето му и то се заля от мъка, но когато пристъпи напред, за да положи клетвата си, той вече беше възвърнал обичайната си безизразна твърдост.

Последвалите пет дни на погребални церемонии бяха изтощителни за Корделия, но не чак толкова, колкото погребението на престолонаследника Сердж, продължило две седмици въпреки отсъствието на тялото му. За пред обществото принц Сердж бе загинал като герой. Според сметките на Корделия само пет човешки същества на света знаеха цялата истина за онова хитро убийство. Не, само четири, след като Ецар го нямаше вече. Навярно гробът бе най-сигурното хранилище на тайните на Ецар. Е, сега мъките на стареца бяха свършили, времето му беше отминало, бе дошъл краят на неговата епоха.

Момчето император не бе коронясано — вместо това изненадващо делово, и елегантно облечено, то прекара още няколко дни в залите на Съвета, където личните си клетви му поднесоха министрите, графовете, голяма част от техните роднини и всички останали, които не бяха успели да сторят това пред смъртното ложе на Ецар. Заклеваха се и на Воркосиган — с натрупването на клетвите той се изгърбваше все повече, сякаш те имаха реална физическа тежест.