Читать «Бараяр» онлайн - страница 26

Подпомагано неотлъчно от майка си, момчето се справяше отлично. Карийн бе осигурила на Грегор ежечасни прекъсвания за почивка и следеше те да не бъдат нарушавани от деловите, нетърпеливи мъже, пристигнали в столицата да изпълнят задълженията си. Странността на бараярската система на управление, с всичките й неписани обичаи, отначало не удиви чак толкова Корделия. Постепенно обаче започна да я учудва. И все пак, изглежда, системата някак си функционираше. Караха я да функционира. Преструваха се, че има управление. Навярно всички правителства всъщност бяха въпрос на общата заблуда, че е постигнато споразумение.

След като потокът от церемонии се изчерпа, Корделия най-сетне започна да се занимава с домакинството в замъка Воркосиган. Не че имаше какво толкова да се прави. През повечето дни Воркосиган, следван от Куделка, заминаваше в зори и се връщаше след залез слънце, хапваше студената си вечеря и се заключваше в библиотеката или приемаше там хора, докато не станеше време за сън. Това е само в началото, казваше си Корделия. С времето той щеше да улегне, да придобие опит. Тя си спомняше първото си назначение за командир на кораб в Бетанския астрономически проект — което не бе чак толкова отдавна — и първите си месеци на нервна свръхподготовка. По-късно изпълнението на трудно усвоените задачи бе станало автоматично, а после и почти несъзнателно, след което личният й живот се бе върнал в обичайното си русло. Същото щеше да се случи и с Арал. Тя чакаше търпеливо и се усмихваше.

А освен това си имаше работа. Беше бременна. Това бе не по-маловажна задача, ако се съдеше по ласкавото внимание, с което я обсипваха всички, като се започнеше с граф Пьотър и се свършеше с готвачката, която й носеше закуски по най-необичайно време. Не бяха я глезили така, дори когато се бе върнала от едногодишна изследователска мисия без абсолютно никакви инциденти. Възпроизводството, изглежда, се насърчаваше тук далеч по-ентусиазирано, отколкото на колонията Бета.

Един следобед тя бе полегнала с вдигнати крака на канапето в сенчестия вътрешен двор между замъка и задната градина и размишляваше за различните обичаи, свързани с възпроизводството, на Бараяр и колонията Бета. Бременността в маточен репликатор — изкуствена утроба — изглежда бе непозната тук. На колонията Бета репликаторите бяха извънредно популярни, но все пак едно немалобройно малцинство оставаше вярно на психосоциалните плюсове на старомодния естествен метод. Корделия никога не бе успявала да открие каквато и да било разлика между родените по един от двата начина бебета — не и когато бяха вече пълнолетни, на двайсет и две годишна възраст. Брат й беше роден по естествения, а самата тя — по изкуствения метод. Съродителката на брат й бе избрала да роди така и двете си деца и непрекъснато се хвалеше с това.