Читать «Бараяр» онлайн - страница 145

Устните му се сгърчиха и той, полунамръщен-полуусмихнат, отвърна:

— Имам предвид, че Вордариан по невнимание предлага на рода Воркосиган услуга. Сигурен съм, че не разбира това.

„Не би го казал, ако пред теб стоеше Арал, старче. Ти ли уреди всичко това?“ Господи, не можеше да му каже…

— Вие ли уредихте всичко това? — попита твърдо Корделия.

Пьотър тръсна глава.

— Не се пазаря с предатели!

— Той е от старата ви партия. На която сте истински предан. Винаги сте казвали, че Арал е прекалено прогресивен.

— Дръзваш да обвиняваш мен!… — Удивлението му граничеше с гняв.

Нейният собствен гняв замъгли погледа й.

— Зная, че сте направили опит за убийство. Защо тогава да не направите и опит за предателство? Мога да разчитам само на вашата некадърност.

Той се задъха от ярост.

— Отиваш прекалено далеч!

— Не, старче. Много по-далеч.

Дру ги гледаше ужасена. Лицето на Ботари беше безизразно като камък. Ръката на Пьотър се сгърчи, сякаш искаше да я удари. Ботари го наблюдаваше, очите му блестяха особено.

— Изхвърлянето на оня мутант от консервата му е най-голямата услуга, която може да ми направи Видал Вордариан, но аз съм далеч от мисълта да му го съобщя — излая Пьотър. — Много по-забавно е да го наблюдавам как се опитва да ни прецака, а после разбира, че няма коз. Арал много добре знае — представям си колко е облекчен от това, — че Вордариан е свършил работата вместо него. Или си го омагьосала да замисли някоя ефектна глупост?

— Арал няма да предприеме нищо.

— А, добро момче. Чудех се дали не си го турила под чехъла си завинаги. В края на краищата той е бараярец.

— Така изглежда — каза тя вдървено. Трепереше. Пьотър не бе в по-добро състояние.

— Това е второстепенен въпрос — каза той повече на себе си, отколкото на нея. Опитваше се да се овладее. — Имам да обсъждам по-важни въпроси с лорд регента. Сбогом, миледи. — Той й кимна подигравателно и се обърна.

— Приятен ден — изръмжа тя след него.

Цели двайсет минути тя обикаля стаята и едва тогава се поотпусна да говори с Дру, която се бе свила в ъгъла, сякаш се опитваше да се скрие.

— Нали не вярвате наистина, че граф Пьотър е предател, миледи? — попита Друшнакови, когато Корделия накрая забави крачка.

Тя поклати глава.

— Не… не. Просто исках да му върна удара. — Тя се отпусна уморено на един стол. — Арал е прав. Нямам право да рискувам. Не, не е съвсем точно. Нямам право да се провалям. А аз вече нямам доверие в себе си. Не зная какво е станало със силата ми. Попаднала е в чужди ръце. — „Не мога да си спомня. Не мога да си спомня как го правех.“ Тя и Ботари бяха близнаци, две личности по различен начин, но еднакво осакатени от свръхдоза Бараяр.

— Миледи… — Друшнакови бе свела поглед към скута си. — Три години бях в охраната на императорската резиденция.

— Да… — Сърцето й се разтуптя. Корделия затвори очи, за да се овладее. — Разкажи ми за това, Дру.

— Обучи ме лично Негри. Тъй като бях телохранителка на принцеса Карийн, той винаги казваше, че ще бъда последната преграда между Карийн и Грегор и… и всичко лошо. Показа ми всичко в резиденцията. Показа ми неща, които според мен не е показвал на никой друг. По време на тренировките разработихме пет изхода за бягство при спешност. Два от тях са известни на цялата Служба. Третия той показа само на неколцина висши служители в щаба като Илян. А останалите два — не ми е известно някой да знае за тях освен Негри и император Ецар. И ми се струва… — тя облиза устните си, — че един таен изход от нещо трябва да е и също така таен вход в него. Не мислите ли?