Читать «Бараяр» онлайн - страница 147

За нейна изненада, Ботари започна пръв:

— Миледи. Чули ли сте нещо ново за Елена?

„Чудиш се защо те повиках тук?“ За свой срам тя почти бе забравила Елена.

— Боя се, че няма нищо ново. Последният доклад е, че е заедно с госпожа Хайсопи в хотела, взет от Службата за сигурност на Вордариан след изчерпването на килиите в затвора, с много други второ– и третостепенни заложници. Не е била премествана в резиденцията. — За разлика от Карийн, Елена не беше в пряка връзка със секретната мисия на Корделия. Ако я попиташе, какво би посмяла да му обещае?

— Съжалявам за сина ви, миледи.

— За моя мутант, както би казал Пьотър. — Тя го наблюдаваше внимателно — можеше да разбере чувствата му по раменете, гърба и тялото по-добре, отколкото по безизразното му, клюнесто лице.

— Колкото до граф Пьотър — почна той и млъкна. Беше стиснал ръце между коленете си и се бе навел напред. — Мислех да говоря с адмирала. Нямах намерение да разговарям с вас, макар че трябваше да се сетя първо за това.

— Естествено. — Какво ли имаше пък сега?

— Вчера при мен дойде един мъж. В гимнастическия салон. Без униформа, без отличителни белези за ранг или табелка с името. Предложи ми Елена. Живота на Елена, ако убия граф Пьотър.

— Колко съблазнително — избухна Корделия. — И какви гаранции ви предложи?

— За това се сетих и аз. Само че не веднага. Че може да попадна в най-дълбоките лайна, че може да ме екзекутират, и кой тогава би се погрижил за копелето на един мъртвец? Помислих си, че това е измама, просто още една измама. Върнах се да го потърся, но не можах да го открия. — Той въздъхна. — Сега ми се струва почти като халюцинация.

Дру се намръщи осъждащо, но за щастие Ботари не бе обърнат към нея и не я гледаше и не забеляза. Корделия я изгледа предупредително.

— Имали ли сте халюцинации? — попита Корделия.

— Струва ми се, че не. Само лоши сънища. Опитвам се да не спя.

— Аз… имам своя собствена дилема — каза Корделия. — Както ме чухте да казвам на Пьотър.

— Да, миледи.

— Чухте ли за ограничението във времето?

— Ограничение във времето?

— Ако не бъде зареден, репликаторът ще престане да поддържа жизнените функции на Майлс след по-малко от шест дни. Арал твърди, че Майлс не е в по-голяма опасност, отколкото семейството на когото и да било от членовете на щаба му. Аз обаче не съм съгласна.

— Чух, че зад гърба му казват друго.

— Какво?

— Че това е измама. Сннът на адмирала бил някакъв мутант, при това нежизнеспособен, докато те рискували истински деца.

— Според мен той не знае… че говорят такива неща.

— Кой би ги повторил в лицето му?

— Малцина. Може би дори не и Илян. — Макар че Пьотър навярно не би пропуснал, ако ги чуеше. — По дяволите! Никой, от която и да било страна, няма да се поколебае да изпразни този репликатор. — Тя се замисли и започна отново: — Сержант, за кого работите вие?