Читать «Бараяр» онлайн - страница 126

Най-после камионът рязко спря. Вратата се плъзна встрани и първо Ботари, а после Корделия излязоха, за да се намерят посред нищото — някакъв покрит с чакъл път над канал, в тъмното, в провинцията, в непозната област на неизвестно чия страна.

— Ще ви вземат на 96-ия километър — каза шофьорът и посочи някакво бяло петно в мрака. Оказа се просто една маркирана с боя скала.

— Кога? — попита отчаяно Корделия. За какво ставаше дума, кои щяха да ги вземат?

— Не знам. — Мъжът се върна в камиона си и потегли бързо, засипвайки ги с чакъл, сякаш вече го преследваха.

Корделия седна на маркирания камък и се зачуди болезнено коя от враждуващите страни щеше да се появи първа от нощта и с какви изпитания биха могли да я накарат да им разкаже всичко. Времето минаваше и тя си представи нещо още по-мрачно — как изобщо никой не идва да ги вземе.

Но най-после от нощното небе се появи леколет, който се движеше с почти безшумен двигател. Колесниците му се забиха в чакъла. Ботари се приведе до нея, стиснал в ръка безполезния си нож. Но мъжът, който се надигна несръчно от пътническото място, беше лейтенант Куделка.

— Миледи? — извика неуверено той към двете живи плашила. — Сержант? — Корделия въздъхна с истинско удоволствие, когато разпозна русата глава на пилота — беше Друшнакови. „Моят дом не е конкретно място, а конкретен човек, сър…“

Подпомогната и от двамата, Корделия се качи и седна в меката задна седалка на леколета. Друшнакови хвърли мрачен поглед през рамо към Ботари, сбърчи нос и попита:

— Добре ли сте, миледи?

— По-добре, отколкото очаквах, наистина. Карай, карай.

Покривът се затвори херметически и се издигнаха във въздуха. Цветните лампички на пулта за управление осветяваха лицата на Ку и на Дру. Един технологичен пашкул. Корделия хвърли поглед към пулта над рамото на Друшнакови, а после вдигна очи към покрива. Да, зад тях летяха тъмни сенки — стражеви военни леколети. Ботари също ги видя и присви одобрително очи. Някаква малка частица от него се отпусна.

— Радвам се да ви видя и двамата… — Някакво недоловимо потрепване в езика на телата им, някаква скрита резервираност не й позволи да прибави „отново заедно“. — Разбирам, че онова обвинение за саботажа срещу комуникационния пулт е отпаднало, нали?

— Веднага щом имахме възможността да спрем и да подложим на разпит с наркотик капрала, който беше на пост, миледи — отвърна Друшнакови. — Не му стигна смелост да се самоубие преди разпита.

— Той ли е бил саботьорът?

— Да — отвърна Куделка. — Възнамерявал е да избяга при войските на Вордариан, щом пристигнат да ни заловят. Очевидно Вордариан го е подкупил още преди месеци.

— Това говори, че имаме проблеми със сигурността. Нали?