Читать «Бараяр» онлайн - страница 120

Поеха бързо към гората. Ботари вървеше отпред и носеше Грегор на раменете си. Роуз понечи да ги последва и Корделия се обърна да я прогони, шепнейки отчаяно: „Не! Върви си, идиотско животно!“ Роуз се поколеба, после се обърна и остана до другия кон.

Бягаха спокойно, без паника. Ботари беше избрал така целия им път, че да използва като прикритие разни скали и дървета. Те се катереха, спускаха се и отново се изкачваха, и точно когато на Корделия и се стори, че дробовете й ще избухнат и преследвачите им ще ги открият, Ботари изчезна.

— Насам, миледи!

Беше открил тънка, хоризонтална цепнатина в скалите, с височина половин метър и три метра дълбока. Тя се провря до него и попадна в ниша, скрита от всички страни със здрава скала. Отвор имаше само отпред, а и той бе почти затулен от паднал камък. Походното легло и вързопът с припасите им ги очакваха тук.

— Не е странно — изхриптя Корделия, — че сетаганданците не са успели да се справят тук горе. — За да ги засече, термичният сензор трябваше да бъде насочен право към тях от въздуха от не повече от двайсет метра. А наоколо имаше стотици подобни цепнатини.

— Тук е доста по-добре. — Ботари извади от походното легло чифт древни полеви очила, взети от колибата на Кли. — Можем дори да ги виждаме.

Очилата всъщност бяха бинокъл с плъзгащи се лещи, които пасивно фокусираха светлина. Сигурно бяха от Периода на изолация. Според съвременните стандарти увеличението беше нищожно, нямаше възможност за ултравиолетово или инфрачервено виждане, но нямаше и енергийна клетка, която да ги издаде. Просната по корем и забила брадичка в камъните, Корделия можеше да види далечния вход на пещерата, който тъмнееше на хълма от другата страна на дефилето. А когато каза: „Сега трябва да бъдем много тихи“, бледият Грегор на практика замръзна.

Облечените в черни униформи мъже доста бързо откриха конете, макар на Корделия да й се стори, че това им отне цяла вечност. После намериха входа на пещерата. Мъничките фигури жестикулираха възбудено помежду си, влизаха и излизаха, и извикаха леколета, който се приземи пред входа, одрасквайки се силно в храсталака. В него влязоха четирима мъже, после един излезе. След малко кацна още един леколет. После пристигна товарна въздушна кола и докара цял патрул. Входът на пещерата ги погълна. Кацна друга товарна кола, от която стовариха лампи, полеви генератор и комуникатори.

Корделия приготви походното легло за Грегор, даде му да закуси и да пие вода от бутилката. Ботари се беше излегнал в дъното на нишата, сгънал под главата си най-тънкото одеяло. Докато той подремваше, Корделия продължи внимателно да следи преследвачите. Към средата на следобеда изчисли, че в пещерата са влезли около четирийсет души и нито един не е излязъл обратно.

Двама мъже бяха изнесени на носилки, натовариха ги във въздушна кола за медицинска евакуация и ги откараха. Един леколет се приземи неуспешно, катурна се по склона и се блъсна в някакво дърво. Сега бяха необходими хора за изваждането, изправянето и поправянето му. По свечеряване над шейсет души бяха погълнати от дупката. Цяла компания, изтеглена от столицата, неспособна да открие нито бегълците, нито тайната на Имперската военна… Всъщност това е едно и също.