Читать «Бараяр» онлайн - страница 119

В безизразните очи на Ботари най-после проблесна разбиране и той огледа петте чернеещи се прохода.

— Аха!

— Това означава, че трябва да намерим истинско скривалище. Някъде горе в гората, за да можем да пресечем напряко към пътеката, по която ни доведе вчера Кли. Добре е да свършим по светло.

— Разбирам какво имате предвид, миледи. Ще отида да разузная.

Той взе вързопа с припасите и изчезна в притъмнялата гора. Корделия нагласи Грегор в походното легло, после приседна сред скалите пред входа на пещерата и продължи да оглежда наоколо. Виждаше равнината, която се сивееше под върховете на дърветата, мерна покрива на колибата на Кли. От комина сега не излизаше дим. Под камъка никой термичен сензор нямаше да открие новия им огън, макар че миризмата му висеше в ледения въздух и можеше да се долови от минаващ наблизо човек. Тя се вглеждаше в небето, наблюдавайки за движещи се светлинки, докато звездите не заплуваха пред очите й.

Ботари се върна след доста време.

— Намерих едно място. Сега ли ще се преместим?

— Не. Все още може да дойде Кли.

— Сега е ваш ред да поспите, миледи.

— О, да. — Напрежението от вечерта бе стопило киселинната умора в мускулите й само отчасти. Тя остави Ботари да стои на варовиковата скала като някакъв готически водоливник в лунната светлина, сгуши се при Грегор и заспа.

* * *

Събуди се със сивата зора, превърнала входа на пещерата в светлеещ мъглив овал. Ботари направи горещ чай и си поделиха студения пържен хляб, останал от миналата вечер, след което загризаха сушените плодове.

— Ще попазя още малко — предложи Ботари. — И без това не мога да спя добре без лекарството си.

— Лекарство? — попита Корделия.

— Да, оставих хапчетата си в езерното имение. Сега чувствам как се прочиствам от тях. Всичко ми изглежда по-остро, по-рязко очертано.

Корделия преглътна коравия залък с малко горещ чай. Имаха ли психоактивните му лекарства наистина терапевтичен ефект, или той бе само политически?

— Кажете ми, ако изпитвате някакви трудности, сержант — каза тя предпазливо.

— Засега се оправям. Само че спя все по-трудно. Хапчетата потискат сънищата. — Той взе чашата си и се върна на поста си.

Корделия внимаваше да не разчиства малкия лагер. Придружи Грегор до най-близкото поточе, за да се измие. Сигурно бяха започнали да придобиват автентичния мирис на горяни. После се върнаха в пещерата, където Корделия отдъхна за малко на походното легло. Скоро трябваше наистина да отмени Ботари. Хайде, Кли… Напрегнатият тих глас на Ботари отекна в пещерата:

— Миледи, сир. Трябва да тръгваме.

— Кли ли дойде?

— Не.

Корделия се изправи рязко, разрита предварително подготвената купчинка мръсотия над последните въглени, хвана Грегор и го забута към изхода. Той изглеждаше внезапно уплашен и болнав. Ботари развързваше юздите на конете. Корделия спря до пещерата и хвърли бърз поглед над върховете на дърветата. Пред колибата на Кли се беше приземил леколет. Двама войници в черни униформи я заобикаляха отляво и дясно. Трети стъпи на площадката. Долетя приглушеният трясък на избитата врата. В леколета имаше само войници — никакви горяни-водачи или пленници. Ни вест, ни кост от Кли.