Читать «Бараяр» онлайн - страница 116

Горещият булгур със сироп, поднесен в пукната бяла чиния, бе превъзходен. Корделия изпи билковия си чай и разбра, че е стигнала до точката на опасно обезводняване. Опита се да накара Грегор да пие, но той не хареса стипчивия вкус на чая. Ботари изглеждаше почти засрамен, че не може да направи мляко от въздуха при директната молба на своя император. Корделия реши дилемата, като подслади чая със сироп и го направи приемлив за вкуса на момчето.

Когато свършиха със закуската, измиха приборите и съдовете и изляха мръсната вода през парапета на малката площадка пред колибата. Вече беше достатъчно топло, за да може спокойно да се седи там.

— Защо не полегнете малко, сержант? Аз ще наблюдавам. Ами… Кли каза ли какво бихме да направим, ако дойде някой враждебно настроен към нас преди той да се е върнал? Като че ли попаднахме от трън, та на глог.

— Не съвсем, миледи. Наблизо има няколко пещери, хей там, сред онази група дървета отзад. Старо партизанско убежище. Кли ме заведе снощи да ми покаже входа.

Корделия въздъхна.

— Добре. Поспете малко, сержант, засега нямаме нужда от вас.

Тя седна на слънце в един от дървените столове — поне да отпусне тялото, ако не и ума си. Очите и ушите й бяха напрегнати, за да доловят далечен шум от леколет или тежка въздушна кола. Беше овързала ходилата на Грегор с парцали вместо обувки и момчето започна с почуда да разглежда наоколо. Корделия го придружи до навеса, за да види конете. Животните бяха все още много уморени и Роуз едва се движеше, но пред тях имаше копа сено и вода от малко поточе, което течеше покрай оградата на обора. Другият кон на Кли, мършав и як, изглежда, нямаше нищо против конското нашествие и само се дръпваше, когато Роуз идваше твърде близо до неговата страна на копата.

Корделия и Грегор седнаха на площадката — слънцето бе минало зенита и вече беше приятно топло. Единственият звук в обширната долина освен тихия ветрец в клоните на дърветата, беше хъркането на Ботари, отекващо през стените на колибата. Решила, че момчето вече се е поуспокоило, Корделия най-сетне посмя да го разпита за неговата представа — Грегор беше единственият свидетел, с който разполагаше — за преврата в столицата. Нямаше голяма полза. През петгодишните си очи Грегор бе видял отлично какво се е случило, убягваше му обаче защо. На по-високо равнище тя имаше същия проблем колкото и да не й се искаше да го признае.

— Дойдоха войниците. Полковникът каза на мама и на мен да отидем с него. Влезе един от хората с нашата ливрея и полковникът го застреля.

— Със зашеметител или с невроразрушител?

— С невроразрушител. Син пламък. Той падна. Отведоха ни в Мраморния двор. Имаха въздушни коли. После дотича капитан Негри с някакви хора. Един войник ме грабна и мама се опита да ме грабне обратно, и затова ми я няма обувката. Остана в ръката й. Трябваше да я… завържа по-стегнато сутринта. После капитан Негри застреля войника, който ме носеше, и някакви войници стреляха по капитан Негри…