Читать «Бараяр» онлайн - страница 108

— Колко бързо… се случи всичко.

— Да, бързо. Когато бях по обяд в столицата, нямаше какъвто и да било намек за неприятности. Сигурно е започнало веднага, щом съм тръгнал.

И двамата усетиха внезапен хлад, който нямаше нищо общо с дъжда, щом си спомниха защо Пьотър бе предприел онова пътуване.

— Столицата… има ли голяма стратегическа стойност? — смени темата Корделия, тъй като нямаше желание да бърка отново в раната.

— Би могла да има в някои войни. Но не и в тази. Това не е война за завладяване на територии. Чудя се дали Вордариан го разбира? Това е война за лоялност, за умовете на хората. Материалните неща имат само временна тактическа стойност. Обаче Ворбар Султана е комуникационен център, а комуникациите имат огромно значение. Но не е единственият център. Ще свърши работа и второстепенната съобщителна мрежа.

«Ние изобщо не разполагаме с комуникации» — помисли си мрачно Корделия. — Тук — изложени на дъжда сред горите.“

— Но ако Вордариан точно в момента държи Имперската военна щабквартира…

— Това, което държи той в момента, освен ако не греша, е огромно здание, в което цари пълен хаос. Съмнявам се, че и една четвърт от хората са на поста си, а половината от тях замислят саботажи в полза на страната, на която тайно симпатизират. Останалите са навън и търсят убежище или се опитват да изведат семействата си от града.

— Дали капитан Ворпатрил ще бъде… дали Вордариан ще безпокои лорд и лейди Ворпатрил? — Алис Ворпатрил трябваще скоро да роди. Когато бе посетила Корделия в Имперската щабквартира — само преди десетина дни! — плавната й походка се бе превърнала в тежко, тромаво клатушкане, а коремът й бе силно издут. Лекарят й бил обещал голямо момче. Иван — така щели да го кръстят. Детската стая била напълно готова, беше изпъшкала тя, намествайки неудобно корема в скута си, и сега щяло да е подходящ момент… Сега вече не беше подходящ момент.

— Падма Ворпатрил ще оглави списъка. Сега той и Арал са последните потомци на принц Ксав, ако някой е достатъчно глупав, за да поднови отново онзи проклет спор за наследство. Или пък ако се случи нещо с Грегор. — При последните си думи той стисна зъби, сякаш можеше да спре хода на съдбата.

— А лейди Ворпатрил с бебето?

— Може би не Алис Ворнагрил. Но момчето сто на сто.

Доста опасна тема, поне за момента.