Читать «Бараяр» онлайн - страница 107

Яздеха сред дървета и шубраци по хребета над някакво дефиле, копитата на конете чаткаха по камъните. Тя напрягаше слух, за да долови воя на леколетите. Когато се чу шумът на една от машините, Ботари я поведе по ужасния, главозамайващо стръмен склон към дефилето, слязоха от конете и се свиха за няколко минути зад една скала, докато ревът на двигателя не заглъхна. Изкачването от дефилето се оказа още по-трудно. Наложи се да водят животните нагоре. Ботари почти влачеше коня си по гъсто обраслия с шубраци склон.

Ставаше все по-тъмно, по-студено и ветровито. Двата часа се превърнаха в три, четири, пет, а мъгливият здрач — в непрогледен мрак. Опитвайки се да не изгубят Пьотър, започнаха да яздят съвсем близо един след друг, като муцуната на всеки следващ кон опираше в опашката на предходния. Заваля досаден ситен дъжд, който направи седлото на Корделия още по-хлъзгаво.

Към полунощ стигнаха до гол участък, обгърнат в не чак толкова непрогледен мрак, и Пьотър най-после обяви почивка. Замаяна от умора и с изопнати нерви, Корделия седна облегната на едно дърво, прегърнала Грегор. Ботари подели малкото им храна между жената и момчето. Завито с униформеното яке на Ботари, то най-накрая успя да се стопли достатъчно и заспа. Краката на Корделия бяха изтръпнали под тялото му, но пък поне я топлеше малко.

Къде ли беше сега Арал? А къде ли бяха самите те? Корделия се надяваше, че Пьотър знае. Надали бяха изминавали повече от пет километра на час, с цялото това изкачване и спускане. Наистина ли Пьотър си въобразяваше, че така ще успеят да избягат от преследвачите си?

Пьотър, който бе седнал под едно дърво на няколко метра от нея, стана и отиде в храстите да се изпикае, а после се върна и погледна Грегор.

— Спи ли?

— Да. Удивително.

— Мм. Младост — изсумтя Пьотър. Може би му завиждаше?

Тонът му не бе толкова враждебен, като преди и Корделия се осмели да го попита:

— Мислиш ли, че Арал вече е в Хасадар? — Нямаше сили да каже: «Мислиш ли, че изобщо е стигнал до Хасадар?»

— Досега трябва да е стигнал и да е тръгнал.

— Мислех си, че ще вдигне гарнизона си.

— Ще го вдигне и ще го разпръсне в стотици различни посоки. А с кой от взводовете е императорът? Вордариан няма да знае това. Но ако имаме късмет, този предател ще се съблазни да завладее Хасадар.

— Ако имаме късмет?

— Малка, но сериозна диверсия. Хасадар не притежава стратегическа стойност и за двете страни. Но за да го задържи, Вордариан ще трябва да отклони част — сигурно малка на брой — от верните си войски. Градът се намира дълбоко във вражеска територия, която има отколешна традиция за водене на партизанска война. Така ще получаваме разузнавателна информация за всичко, което правят там, а за тях населението ще остане непроницаемо. А и това е моята столица. Той окупира столица на графска област с имперски войски — всичките ми събратя графове ще се замислят над това: «Няма ли аз да бъда следващият?» Арал навярно е продължил за базата Танъри — порта за излитане и кацане на совалките. Сигурно е открил независима комуникационна връзка с базираните в космоса сили, ако Вордариан наистина е изкарал от играта имперската щабквартира. Решително значение ще има изборът на космическите сили — на кого да останат верни. Предвиждам сериозни технически трудности в комуникационните им помещения, докато командирите на корабите си блъскат главите да определят коя ще е печелившата страна. — Пьотър се засмя страховито в мрака. — Вордариан е твърде млад, за да помни Войната на лудия император Юри. Толкова по-зле за него. Бързото начало му осигури достатъчно успехи, но не мисля, че ще постигне много повече.