Читать «Бараяр» онлайн - страница 101

— Кой беше, Негри, кой? — попита Пьотър.

— Вордариан.

Арал кимна мрачно:

— Да…

— Вземи… момчето — изхриптя Негри. — Той почти ни настигна… — Потрепванията му преминаха в конвулсии. Дъхът му пресекваше. Изведнъж кафявите му очи възвърнаха фокуса си. — Кажете на Ецар… — Конвулсиите го обхванаха отново, разтърсвайки едрото му тяло. После спряха. „Всичко спря.“ Негри вече не дишаше.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Сър — каза припряно Куделка на Воркосиган, — извършен е саботаж над комуникационния пулт. — Началникът на стражите от ИмпСи кимна утвърдително.

— Тъкмо идвах да ви кажа… — Куделка погледна проснатото на тревата тяло на Негри. Двама мъже от имперските сили за сигурност бяха коленичили до него и отчаяно му оказваха първа помощ: сърдечен масаж, кислород и фиксажни инжекции. Но въпреки усилията им тялото на Негри оставаше отпуснато, а лицето му — восъчнобледо и неподвижно. Корделия се бе сблъсквала вече със смъртта и сега разпозна симптомите й. „Няма да стане, момчета, няма да можете да го съживите. Не и този път. Той е отишъл да предаде онова последно съобщение на Ецар лично.“ Последният доклад на Негри…

— Какъв е бил саботажът? — попита Воркосиган. — Със закъснител или моментален?

— Приличаше на моментален — докладва началникът на охраната. — Нямаше следи от часовников механизъм или друго устройство. Някой просто го е отворил отзад и го е разбил.

Всички обърнаха поглед към мъжа от имперските сили за сигурност, който бе назначен за часови пред стаята на комуникационния пулт. Облечен като повечето други в черна униформа, той стоеше обезоръжен между двама от колегите си. Те бяха последвали навън командира си, когато бе започнала суматохата на моравата. Лицето на арестанта имаше същия оловносив цвят като това на Негри — но от страх.

— И? — каза Воркосиган на командира на охраната.

— Отрича да го е извършил — сви рамене той. — Естествено.

Воркосиган погледна арестанта.

— Кой е влизал там след мен?

Часовият се огледа обезумяло. После посочи рязко към Друшнакови, която все още прегръщаше хленчещия Грегор.

— Тя.

— Не е вярно! — каза възмутено Дру и притисна още по-силно детето.

Воркосиган стисна зъби.

— Е, не е необходимо да ви подлагам на разпит, за да разбера, че някой от вас двамата лъже. Сега нямам време. Командире, арестувайте ги и двамата. Ще се заемем с това по-късно. — Воркосиган огледа тревожно северния хоризонт. — Ти — посочи той към друг мъж от ИмпСи, — събери всички транспортни средства, които можеш да намериш. Евакуираме се незабавно. Ти — обърна се той към един от войниците на Пьотър. — върви и предупреди хората в селото. Ку, прибери файловете, вземи някой плазмен пистолет и доунищожи комуникационния пулт, а после се върни при мен.

Куделка хвърли през рамо още един тревожен поглед към Друшнакови и се насочи към къщата. Дру стоеше сковано, зашеметена, гневна и уплашена. Студеният вятър развяваше полите й. Гледаше Воркосиган и изглежда, не забеляза отдалечаването на Куделка.