Читать «Бараяр» онлайн - страница 103

— Но…

— Сега върви. — Той я побутна към леколета. — Войските на Вордариан ще пристигнат след броени минути. Трябва да се измъкнеш. Независимо какво успее да завладее, той няма да може да укрепи властта си, докато Грегор е на свобода.

— Арал. — Гласът й прозвуча като писък на безсмислено отчаяние и тя преглътна страха си. Искаше й се да зададе хиляди въпроси, да отправи десет хиляди възражения. — Пази се.

— Ти също. — В очите му блесна пламък, но лицето му бе вече далеч, потънало във вътрешния ритъм на тактически изчисления. Нямаше време.

Арал отиде да вземе Грегор от прегръдките на Дру, прошепна й нещо и тя неохотно му предаде момчето. Натъпкаха се в леколета: Ботари на управлението, Корделия, свита на задната седалка, до тялото на Негри, и Грегор, сгушен в скута й. Момчето не издаваше никакъв звук, само трепереше. Очите му бяха разширени и я гледаха ужасено. Ръцете й го прегърнаха автоматично. То не се отдръпна, а също обви ръце около нея. Негри се поклащаше леко — вече не се боеше от нищо и тя почти му завиждаше.

— Видя ли како се случи с майка ти, Грегор? — прошепна му Корделия.

— Войниците я отведоха — отвърна той с тънък безизразен глас.

Претовареният леколет се издигна с неравен шум във въздуха и Ботари го насочи нагоре по склона, само на няколко метра от земята. Машината стенеше, виеше и дрънчеше. Корделия също, но вътрешно. Извърна се назад да погледне през изкривеното прозорче — може би за последен път — Арал. Той бе с гръб към тях и наблюдаваше пътя, където войниците му събираха най-различни превозни средства — лични и държавни. Защо не бяха взели едно от тях?

— Щом минеш втория хребет — ако изобщо успееш — завий надясно, сержант — заповяда Пьотър на Ботари. — Следвай поточето.

Ботари подкара машината на по-малко от метър над течащата вода и назъбените скали. По покрива заудряха клони.

— Приземи се ей там и изгаси двигателя — заповяда Пьотър. — Свалете от себе си всякакви предмети, работещи с енергия. — Той свали хронометъра и комуникатора си. Корделия също махна хронометъра си.

Ботари спусна леколета до потока под някакви внесени от Земята дървета, чиито листа още не бяха окапали, и попита:

— Това отнася ли се и за оръжията, милорд?

— Особено за тях, сержант. На скенер оръжията се виждат като горящи факли. Енергийната клетка на плазмения пистолет свети като истински огън.

Ботари свали двата си пистолета и цялото си останало полезно снаряжение: комуникатор, хронометър и някакво мъничко медицинско диагностично устройство.