Читать «Сватба в небето» онлайн - страница 64

Мавродин мълчеше и го слушаше. Стаята му се стори по-студена, а плътният дим от цигарата го угнетяваше. Поколеба се известно време, потънал в мисли, после обаче скочи от леглото, отиде до прозореца и го отвори широко.

— Сигурно е много късно — каза, като погледна навън. — Луната е в последната си четвърт… Да пием чай — добави разсеяно.

Хаснаш също се приближи до прозореца. Сега планините изглеждаха много близо и леко посребрени от лунната светлина. Отникъде не се чуваше никакъв звук. Сякаш цялата къща беше потънала в гората. Самотният фенер в края на коридора беше угаснал.

— Спи ли ти се? — запита, без да извръща глава.

— Никак. Мисля, че ме очаква дълго безсъние.

После и двамата отново млъкнаха. Мавродин наблюдаваше как горят пламъците от спирта. Хаснаш продължаваше да стои до прозореца.

— Ако не ти се спи — поде след известно време той, — и аз ще ти разкажа една случка. Тя е по-стара, отпреди осем-девет години. Но и тогава не бях толкова млад…

Усмихна се и бавно се обърна.

— … Може би някой ден ще ти послужи за някоя от книгите ти — добави той с горчива усмивка. — Сякаш сънят избяга и от мен… Твоите преживявания ми припомниха за една моя голяма любов. Но това се случва винаги: струва ти се, че любимата ти е героиня на всички любовни истории, които ти се разказват. Но може би този път наистина е така…

Постоя известно време замислен, без да каже нищо, сякаш търсеше откъде да започне. После поде спокойно, с беззвучен, равен глас, който контрастираше с безпокойството, което беше обзело цялото му същество допреди малко.

X

Когато Европейската война2 започна, бях на двайсет и четири години. Тогава следвах инженерни науки във Франция. Един мой вуйчо, брат на майка ми, ми изпращаше всеки месец стипендия, която ми стигаше колкото да преживявам. И двамата ми родители бяха богати, но татко умря рано — още докато бях в началното училище, а майка ми не знаеше как да управлява богатството; за това се грижеше брат й, който ме издържаше по-късно, докато учех. За около десет години загубихме почти всичко. Майка ми започна да играе карти и само в годината, в която умря, успя да пропилее цял чифлик. И все пак умря, преди да изстрада унижението на бедността. Умря, притисната от дългове, в голяма, луксозна къща, която по-късно беше продадена от кредиторите.

Не бях кой знае колко блестящ студент, нито пък ми харесваше кариерата, която си бях избрал. Исках да стана офицер, но знаех, че тази професия не се нравеше на майка ми. Тя отдавна си мечтаеше да има син инженер. Обявяването на войната за мен означаваше началото на нов живот. След битката при Шарлероа се записах доброволец подобно на много други румънски студенти във Франция. Бях леко ранен в първите битки. Тогава изкарах военна школа и се върнах на фронта с чин младши лейтенант. Не знам дали съм бил герой, както се казва, но се бих добре и на два пъти бях отличаван с ордени. Свикнах с войната, бързо свикнах и с мисълта за смъртта. Така или иначе нямаше много неща, които да ме свързват с живота. Бях сирак, нямах братя и единственият ми приятел — съученик от училище, беше загинал през първата година на войната. Бях щастлив, че мога да се бия като офицер от френската армия. Понякога даже си мислех, че след сключването на мира мога да остана в колониалната армия.