Читать «Да живее крал Кор!» онлайн - страница 7

— По-точно на кого? — подкани той.

— Бих назовал лейди Яракома. — Атикус помълча и внимателно се вгледа в лицето му. След като разбра, че името не означава нещо за пациента му, той се навъси. — Щом не си я спомняш, значи наистина си се отнесъл надалеч, господарю Кор.

— Не я помня. Разкажи ми.

— Тя е старша наложница на брат ти Фолквард, първородния син. Искаше да приложи древния обичай за подсигуряване на родословието, като се вмъкне и в твоята постеля, ала ти не пожела и да чуеш. Тъй че сега тя се бои да не би да си вземеш любовница, застрашавайки бъдещата власт на нейния господар. Ако беше останал малоумен, нямаше от какво да се страхува. А има и хора, които биха се издигнали на високо, ако лейди Яракома стане единствена наложница на двамата принцове. Затова сред тия стени тя първа може да ти желае злото…

— А извън стените?

Докторът сви рамене.

— Като пограничен наместник, който обърна гръб на всички предложения за съюз с кавинците, трябва да знаеш, че мнозина ти желаят всичко друго, но не и добро здраве.

— Значи ще има трудности за превъзмогване — каза Трапнъл.

— Така е, принц Кор. В смутни времена живеем. Макар че е вярно и друго — всички времена са смутни за ония, които живеят в тях. Кавинците се раздвижват на юг, вперили взор в Ланаскол, и мечтаят да ни пометат от пътя си. Казват, че жреците на гъсеницата са се разбъбрили напоследък за някаква злокобна поличба. Очакват от лигавите устни на безценния им глупец да се отронят тежки слова за съдбините на хора и народи.

Трапнъл веднага подхвана темата.

— Ново пророчество? Кога твърдят, че ще бъде изречено?

— След пет дни. Пратиха вестоносец при крал Кор с покана да дойде и да го чуе. Той обаче се колебае дали да приеме предложението. Предложение… май би трябвало да кажа заповед. Станали са ужасно надути и се мислят за много важни, откакто бродниците от Дупт долетяха с купища дарове да се преклонят пред тях. Но ако аз бях жрец, бих оглеждал с четири очи всеки дар на бродниците, да не би от него да потече кръв по ръцете ми. Освен това бих се запитал откъде-накъде им е хрумнало изведнъж да търсят съюз с Гъсеницата. В уродливите тела на бродниците няма и капчица благочестие. С две думи, тревоги за крал Кор.

Трапнъл кимна, защото не знаеше какво да каже.

— Добре, господарю Кор — прибави лекарят, — че синът, на когото най-много се е надявал, може отново да застане зад гърба му. По-подходящ, момент за оздравяването ти не можеше да има. Не бива да разрешим на краля да влезе в бърлогата на гъсениците.

— Твърде прям си, Атикус.

Лекарят се усмихна мрачно.

— Радвай се, че съм такъв, принц Кор. Доказал съм, че имам право на откровеност и ще продължа да го използвам.

Изскърца отворена врата и пред леглото пристъпи Джирант.

— Крал Кор — обяви той. — И лейди Яракома.

2.

Три луни пръскаха светлина в нощта; принц Кор Кенрик стисна парапета на балкона и се загледа надолу към града. Поне едно бе успял да извлече от неуспешния си инструктаж: сред лабиринта от улички можеше да повика помощ. Там се намираше явката на резидента. Въпросът беше как да го открие. В сегашното си положение — като принц Кор, наскоро оздравял от болест, която всички са смятали за безнадеждна — Трапнъл не вярваше да му разрешат разходки насаме.