Читать «Да живее крал Кор!» онлайн - страница 5

Помъчи се да прецени дължината на веригите и когато се раздвижи, те звъннаха тънко и мелодично. За пръв път зърна тялото си. Кой знае защо бе очаквал то да се окаже дребно и хилаво или пък болнаво подпухнало. Но краката бяха стройни и мускулести, с червеникаво-мургава еластична кожа. По външната страна на едното бедро като спомен за стара рана се ширеше сбръчкан белег.

Той прокара пръсти по лицето си и откри гънката на втори белег, който започваше над лявото око и потъваше в косата. И там кожата беше още тънка и нежна. Странно… щом този оракул-идиот се намираше под опеката на жреците още от ранно детство, как се бе сдобил с тези белези върху добре поддържаното си тяло?

От раздвижването веригите издрънчаха отново. Иззад завесите на балдахина се появи човек. Не беше облечен в червени одежди, каквито според инструктажа носеха жреците. А и видът му не разбуди автоматичната реакция, която очакваше Трапнъл.

Макар че възрастта трудно се преценяваше у представители на чужда раса, новодошлият не изглеждаше нито много млад, нито прекалено стар. Носеше високи ботуши, над тях бедрата му бяха стегнати в прилепнали панталони, а туниката му бе широка, без видими копчета или връзки. На цвят беше мътносиня, с бродиран върху гърдите сложен сребрист символ, по който тук-там просветваха скъпоценни камъни.

На пояса му от сребърни брънки висеше ножницата на някакво дълго и тънко оръжие. Човекът изглеждаше опитен боец. Кожата му бе кафяво-червеникава, а косата, черна на пръв поглед, се оказа тъмнорижава, когато той пристъпи в обсега на нахлуващата през прозореца светлина.

Гледайки новодошлия, Трапнъл очакваше собствената си реакция и с тревога откри отсъствието й. За пръв път му се случваше предварителният инструктаж да не го въведе в заплануваната роля. Просто бе лишен от познанията, за да се ориентира в тази среда. Освен ако пак имаше погрешно прехвърляне и сега се намираше на място, където не би трябвало… Предпазливост — това беше главното, докато се задействат знанията от инструктажа или докато разбере какво е станало.

Непознатият също огледа Трапнъл и задавено възкликна.

— Господарю Кор! — Гласът му бе изтънял от вълнение. — Разсъдъкът ти… се е завърнал от мрака!

Господарят Кор… нима самият крал Кор? Но кралят беше в Ланаскол, а не в храма Орм! Очевидно всичко беше сбъркано — и мястото, и личността. Трапнъл неволно посегна към челото си.

— Раната, господарю Кор… боли ли те още? Жестока сеч беше, и тежък удар…

Значи рана в главата. А обмяната на тела можеше да се извърши само при липса на съзнание. И тъй, бе попаднал в тяло, сведено до състояние на идиот от тежката рана в главата. Щом беше така… е, може би имаше шанс?! Не ще и дума, обяснението изглеждаше логично, макар че въпросът си оставаше — защо не бе попаднал в плътта на оракула?

— Боли ме… — промърмори той. — Нищо… нищо не си спомням.