Читать «Последна песен» онлайн - страница 39
Никълъс Спаркс
Рони вече нито харесваше, нито се доверяваше на Маркъс. Радарите й работеха безотказно, поне що се отнася до момчетата. Веднага долови нещо нередно у него. В очите му, докато й говореше, усещаше някаква липса. Не говореше нищо необичайно — като налудничавото предложение да заминат за Флорида, а и то може би не беше чак толкова смахнато — но колкото повече го опознаваше, толкова повече я плашеше. Не харесваше и Теди и Ланс, но Маркъс… инстинктивно чувстваше, че използва нормалното поведение като игра, с която да манипулира околните.
А Блейз…
Учуди се, че в дома й всичко изглежда толкова обичайно. Къщата се намираше в тих квартал, имаше светлосини капаци на прозорците и американското знаме се развяваше на верандата. Стените вътре бяха боядисани в свежи цветове, ваза с цветя красеше масата в дневната. Беше чисто, но не маниакално подредено. На масата в кухнята бяха оставени няколко банкноти и бележка за Блейз. Тя пъхна парите в джоба си, прочете бележката и й обясни, че майка й никога не забравя джобните. За да е сигурна, че Блейз е добре, макар да не се прибира у дома.
Странно.
Много й се искаше да си поговорят за Маркъс, но разбираше, че е безсмислено. Опитът с Кейла я беше научил — нюйоркската й приятелка мразеше да гледа истината в очите. Ала все пак не проумяваше — Маркъс не беше цвете за мирисане и Блейз щеше да е далеч по-добре без него. Нима не го съзнаваше? Може би утре щяха да го обсъдят на плажа.
— Отегчаваме ли те?
Обърна се и видя, че Маркъс е застанал зад нея. Държеше огнено кълбо и го прокарваше по опакото на дланта си.
— Просто ми се прииска да постоя край вълните.
— Да ти донеса ли бира?
Начинът, по който я попита, й подсказа, че знае отговора.
— Не пия.
— Защо?
„Защото ако пиеш, оглупяваш“, би отвърнала при други обстоятелства. Ала се въздържа. Обясненията само щяха да удължат разговора.
— Просто не пия. Това е.
— Просто „не“?
— Щом така предпочиташ.
В тъмнината различи бледа усмивка по лицето му, ала очите му си оставаха тъмни ями.
— Мислиш ли, че ни превъзхождаш?
— Не.
— Хайде тогава — махна той към огъня. — Ела при нас.
— Тук съм си добре.
Маркъс погледна през рамо. Зад гърба му Рони видя как Блейз рови в хладилната чанта за поредната бира — последното, от което се нуждаеше. Вече залиташе.
Без предупреждение Маркъс пристъпи рязко към нея и се протегна към кръста й. Стисна я и я придърпа към себе си.
— Да се поразходим по плажа.
— Не — просъска му тя. — Не искам. И си махни ръцете от мен.
Не я послуша. Очевидно му беше забавно.
— Притесняваш се какво ще си помисли Блейз?
— Просто не искам и толкоз.
— Блейз няма да се разсърди.
Рони отстъпи назад.
— На мен не ми е приятно — каза тя. — И трябва да си ходя.
Той не отлепяше очи от нея.
— Добре, ясно.
След секунда продължи с по-висок глас, за да чуят останалите:
— Не, ще си стоя тук. Но благодаря за предложението.
Твърде стъписана, Рони не успя да отговори. Просто тръгна надолу, убедена, че Блейз я следи с поглед, и изплашена, че върви прекалено бавно.