Читать «Последна песен» онлайн - страница 37
Никълъс Спаркс
— Не… никакво ходене днес — настоя майка му с привичния си тежък европейски акцент. — Стив тъкмо се прибра.
За пръв път чуваше майка си да моли баща му да не излиза. Дори и да се изненада, баща му не го показа. Закова се пред прага и се обърна с неразгадаемо изражение.
— Или го вземи с теб — предложи майка му.
Баща му преметна сакото си през ръка.
— Искаш ли да дойдеш? — попита той.
— Разбира се — Стив забарабани с пръсти по масата. — Защо не? Звучи чудесно.
След секунда устата на баща му се изкриви в почти незабележима, мимолетна усмивка. Стив си помисли, че ако бяха край масата за покер, не би си позволил дори и тази семпла мимика.
— Лъжеш — заяви баща му.
Майка му бе починала внезапно от инсулт няколко години след тази среща. В болницата Стив тъкмо си припомняше грубоватата й нежност, когато баща му се събуди с тихо хриптене. Извърна глава и забеляза сина си в ъгъла. Сенките играеха по изпъкналите като на скелет кости по лицето му.
— Още си тук — отбеляза той.
Стив придърпа стола си напред.
— Да, още съм тук.
— Защо?
— Как така защо? Защото ти си в болницата.
— В болницата съм, защото умирам. И ще умра, независимо дали си тук или не. Върви си у дома. Имаш жена и деца. Не можеш да ми помогнеш.
— Искам да съм тук — отвърна Стив. — Ти си ми баща. Защо да не остана?
— Може би не искам да ме виждаш как умирам.
— Ще си тръгна, ако настояваш.
Баща му изсумтя немощно.
— Точно там ти е проблемът. Предпочиташ да реша вместо теб. Винаги това ти е бил проблемът.
— Може би просто искам да бъда край теб.
— Наистина ли? Или съпругата ти настоя?
— Има ли значение?
Баща му се опита да се усмихне, но по лицето му се изписа странна гримаса.
— Не знам. Има ли?
Седнал пред пианото, Стив чу ръмжене на двигател, фаровете просветнаха през прозореца и се втурнаха през стените. За миг си помисли, че Рони може би се връща с кола. Ала светлините се стопиха в мрака, а дъщеря му така и не се появи.
Минаваше полунощ. Дали да я потърси?
Преди няколко години — преди Рони да спре да разговаря с него — с Ким посетиха брачен консултант, чийто офис се намираше в обновена сграда в съседство с Грамърси Парк. Стив помнеше как седна до Ким на кушетката срещу кльощава, кокалеста жена на около тридесет, която носеше сиви панталони и често-често събираше върховете на пръстите си. Забеляза, че не носи брачна халка.
Усещаше неудобство, идеята да потърсят съвет беше на Ким и тя вече бе идвала сама. За пръв път посещаваха консултантката заедно и вместо въведение Ким обясни на жената, че Стив не излага на показ чувствата си, но вината не е негова. И двамата му родители не изразявали открито емоциите си, не бил отрасъл в семейство, което обсъжда проблемите си. Използвал музиката като убежище и само посредством пианото се учел да чувства.
— Така ли е? — попита консултантката.
— Родителите ми бяха добри хора — отвърна Стив.
— Това не осветлява въпроса.
— Не знам какво очаквате да кажа.