Читать «Последна песен» онлайн - страница 40
Никълъс Спаркс
У дома баща й свиреше на пианото. Щом Рони влезе, очите му се стрелнаха към часовника. След случилото се не беше в настроение да спори с него. Тръгна безмълвно по коридора. Той обаче явно прочете нещо в изражението й и подвикна:
— Добре ли си?
Рони се поколеба.
— Да, напълно — рече след малко.
— Сигурна ли си?
— Не ми се говори.
Той я погледна изпитателно, но се съгласи:
— Така да бъде.
— Други въпроси? — попита тя.
— Почти два след полунощ е — посочи той.
— И?
Стив се приведе над клавишите.
— В хладилника има спагети, ако си гладна.
Той я изненада. Безспорно. Никакви лекции, никакви разпоредби, никакви нравоучения. Майка й би постъпила съвсем различно. Рони поклати глава и тръгна към спалнята, чудейки се дали тук има някой или нещо нормално.
Забрави да провеси чаршаф пред прозореца и слънцето влетя безпощадно в стаята, събуждайки я след по-малко от шест часа сън.
Тя изстена, обърна се към стената и зарови глава във възглавницата. Сепна се при спомена за вчерашната нощ на плажа. Седна, осъзнала, че сънят е безвъзвратно прогонен.
Маркъс определено я плашеше.
Първата й мисъл беше, че снощи трябваше да отвърне нещо. Например „Какво, по дяволите, намекваш?“, или „Да не си луд да си въобразяваш, че бих тръгнала сама с теб!“ Ала не каза нищо и мълчаливото й оттегляне май беше възможно най-лошият избор.
Наистина, наистина трябваше да поговори с Блейз.
Рони стана и с въздишка се отправи към банята. Взе си набързо душ, навлече бански под дрехите и пъхна хавлия и лосион в плажната чанта. Баща й вече свиреше на пианото. Пак. Дори навремето в апартамента не свиреше толкова. Заслуша се в музиката и разпозна една от пиесите, които тя изпълни в „Карнеги Хол“ — същата, която майка й пусна по уредбата в колата.
Сякаш проблемите й бяха малко.
Трябваше да намери Блейз и да й обясни какво е станало. Но нали Маркъс щеше да излезе лъжец? Блейз по-скоро щеше да повярва на него, а кой знае какво им е разказал, след като Рони си бе тръгнала. Ще му мисли, когато настане моментът. Надяваше се обляният в слънце плаж да посмекчи картината и да й подскаже правилните думи.
Рони излезе от спалнята и закрачи по коридора тъкмо когато музиката в дневната стихна. Баща й обаче веднага подхвана втората композиция, с която Рони се бе представила в „Карнеги Хол“.
Тя спря и намести чантата върху рамото си. Сигурно е чул душа и е разбрал, че е будна. И несъмнено е подбрал музиката в опит да намерят общ език.
„Е, не днес, татко. Жалко, но ме зоват неотложни проблеми.“
Наистина не беше в настроение.
Тъкмо се канеше да се втурне към входа, когато Джона се появи откъм кухнята.
— Не споменах ли да си вземеш нещо полезно? — обади се баща й.
— Точно така направих. Взех си „Марс“.
— Имах предвид овесени ядки.
— Това съдържа захар — сериозно обясни Джона. — Трябва ми енергия, татко.
Рони се засили да прекоси бързо дневната, надявайки се да стигне до вратата, преди брат й да я заговори.
— О, здрасти, Рони — усмихна се той.
— Здрасти, Джона. Чао, Джона!
Протегна се към дръжката на вратата.