Читать «Последна песен» онлайн - страница 36

Страстта на баща му беше покерът. През вечерите, когато телефонът не звънеше, той поемаше към някоя от ложите да поиграе. Членуваше в братствата не заради близостта със сродни души, а заради играта. Сядаше край масата с масоните или ветераните от войната и покерът го поглъщаше за часове. Играта го омагьосваше. Обичаше да изчислява вероятностите — ще спечели ли, ако блъфира само с две шестици, или е по-добре да се откаже. Описваше покера като наука, сякаш късметът не играе никаква роля. „Тайната е да знаеш как да излъжеш — казваше той — и да разбираш кога другите лъжат“. В крайна сметка сигурно е знаел как да лъже. Когато навърши петдесет и ръцете му се изкривиха от тридесетте години дърводелство, той престана да изработва рамки за врати и дървени корнизи за никнещите по крайбрежието нови къщи, а вечер не вдигаше телефона. Продължаваше обаче да си плаща сметките и накрая влоговете му се оказаха достатъчни да покрият медицинските грижи, за които застраховката му не стигаше.

Никога не играеше покер в събота и неделя. Съботите бяха запазени за къщна работа и макар съседите да недолюбваха градината в предния двор, отвътре къщата изглеждаше образцово. Баща му сам изработи корнизи и ламперия, облицовка за камината от яворово дърво, кухненски шкафове и паркет — гладък и здрав като билярдна маса. Преустрои банята, а след осем години я ремонтира отново. Всяка събота слагаше сако и вратовръзка и извеждаше съпругата си на вечеря. Неделите бяха запазени за него. След църква се занимаваше в работилницата, докато жена му печеше пай или затваряше консерви в кухнята.

В понеделник колелото се завърташе в отъпканата рутина.

Баща му не го научи да играе покер. Стив беше достатъчно умен да схване основните правила сам и го блазнеше мисълта, че усеща кога противникът блъфира. Изигра няколко игри с колеги от колежа и откри, че не превъзхожда по нищо останалите. След като завърши, и се премести в Ню Йорк, от време на време идваше на гости при родителите си. Първия път не ги беше виждал от две години. Когато пристигна, майка му го прегърна силно и го целуна по бузата. Баща му протегна ръка за поздрав и каза: „На майка ти й беше мъчно за теб“. Хапнаха ябълков пай и пиха кафе. После баща му стана и си взе сакото и ключовете за колата. Беше вторник — тоест ред на масонската ложа. Играта приключваше в десет, а баща му се прибираше вкъщи в десет и петнадесет.