Читать «Последна песен» онлайн - страница 22

— Знам. Забрави ли, че излизахме две години?

— Не казвам, че пак трябва да започнете. Предлагам само четиримата да отидем у тях, да се позабавляваме и да видим какво ще излезе — Скот се облегна назад. — Между другото, така и не проумях защо скъсахте. Очевидно още е влюбена в теб. Изглеждахте родени един за друг.

— Не сме — поклати глава Уил.

— И преди си го казвал, но какво имаш предвид? Да не би да се държи като… психо, като останете насаме? С касапски нож ли те заплашваше? Или виеше по луната, докато се разхождахте по плажа?

— Нищо подобно. Просто не се получи. Това е.

— Просто не се получи — повтори Скот. — Чуваш ли се какви ги приказваш?

Уил не даде признаци, че ще отстъпи, и Скот се наведе към него през масата.

— Хайде, човече! Направи го заради мен тогава. Поживей малко! Лято е. Във ваканция сме. Хайде! Заради отбора!

— Толкова ли си отчаян!

— Толкова. Ако не се съгласиш да отидем у Ашли, Кейси няма да излезе с мен.

— Съжалявам. Не мога да ти помогна.

— Добре. Съсипи ми живота! На кого му пука?

— Ще оцелееш — Уил смени темата. — Гладен ли си?

— Малко — измърмори Скот.

— Хайде да си купим чийзбургери.

Уил стана, ала Скот продължи да се цупи.

— Трябва да потренираш посрещане — върна лентата той към волейболното състезание. — Пращаше топката напосоки. Стараех се да те покривам, но…

— Ашли каза, че съм те настигнал.

Скот изсумтя и се надигна от стола.

— Не знае какво говори.

След като си купиха сандвичите, Уил и Скот застанаха на опашката пред щанда със сосовете. Скот напои обилно бургера си с кетчуп. От всички страни на питката покапа червена течност.

— Отвратително — заяви Уил.

— Да ти напомня — имало някога един човек на име Рей Крок. Той основал компанията „Макдоналдс“. Сети ли се? На оригиналния хамбургер — в много отношения оригиналния американски хамбургер — слагал задължително кетчуп. Което навярно доказва колко важен е кетчупът за цялостния вкус.

— Говори си. Ставаш за оратор. А аз ще си купя нещо за пиене.

— Вземи ми една минерална вода.

Когато Уил се запъти към сергията, към Скот полетя нещо бяло. Скот го забеляза и инстинктивно отскочи от пътя му, изпускайки чийзбургера.

— Какво, по дяволите, става? — извърна се той.

На земята лежеше картонена кутийка от пържени картофи. Зад него стояха Теди и Ланс, пъхнали ръце в джобовете. Между тях Маркъс безуспешно се мъчеше да си придаде невинно изражение.

— Не знам за какво говориш? — отвърна той.

— За това! — изръмжа Скот и ритна кутията към тях. По-късно Уил осъзна, че именно тонът му накара всички наоколо да застинат. Уил усети как косъмчетата по врата му настръхват в натежалата от жестокост атмосфера.

Именно жестокост търсеше Маркъс…

Сякаш им подхвърляше въдица.

Уил забеляза как един баща грабна детето си и се отдалечи, докато Ашли и Кейси — току-що завърнали се от кея — застинаха някъде встрани. Видя да се приближава и Галадриел, която напоследък се наричаше Блейз.

Скот ги изгледа предизвикателно със стиснати челюсти.

— Писна ми от вас!

— И какво смяташ да правиш? — ухили се самодоволно Маркъс. — Ще ми пратиш фойерверк в лицето?