Читать «Последна песен» онлайн - страница 21

— Без малко — констатира служителят. — Трябва пак да опиташ.

— Усещам кога съм загубил — отвърна Уил.

— Знаеш ли какво. Ще ти взема два долара за три удара.

— Няма нужда.

— Два долара и двамата получавате по три удара — мъжът взе топката и я протегна към Ашли. — Защо не опиташ?

Тя се втренчи в топката, сякаш й се струва немислимо да я пипне. Навярно си беше точно така.

— Няма смисъл — намеси се Уил. — Но благодаря за предложението — после се обърна към Ашли. — Тук ли е още Скот?

— С Кейси са. Поне бяха, когато тръгнах да те търся. Май я харесва.

Уил се запъти натам редом с Ашли.

— Обсъждахме — подхвана небрежно тя — дали да не се отбием у нас. Родителите ми са в Ралей на някакъв коктейл с губернатора и къщата е на наше разположение.

Уил подозираше, че се мъти нещо такова.

— Аз съм против — каза той.

— Защо? Тук няма нищо интересно.

— Не мисля, че идеята е добра.

— Защото се разделихме ли? Не се опитвам да върна лентата. „Да, и точно затова дойде на турнира — помисли си Уил. — Изтупана от главата до петите. И тръгна да ме търсиш. И предлагаш да отидем у вас, понеже родителите ти ги няма“.

Ала не каза нищо подобно. Не беше в настроение за кавги, не искаше да усложнява още повече положението. Ашли не беше лошо момиче. Просто не бяха един за друг.

— Утре ще ставам рано за работа. Цял ден играх волейбол в жегата — оправда се Уил. — Искам просто да поспя.

Тя го хвана за ръката и спря.

— Защо не отговаряш, когато ти звъня по телефона?

Уил замълча. Какво да каже?

— Какво съм сбъркала? — настоя Ашли.

— Нищо.

— Тогава защо?

Отговор отново не последва. Тя се усмихна умолително.

— Хайде, ела да го обсъдим.

Уил знаеше, че тя заслужава обяснение. Само че то нямаше да й хареса.

— Вече ти казах — изморен съм.

— Изморен си? — пролая Скот. — Каза й, че си изморен и искаш да поспиш?

— Нещо такова.

— Да не си полудял?

Скот го изпепели с поглед. Кейси и Ашли отдавна бяха поели по кея да поговорят, несъмнено да разнищят всяка думичка на Уил, драматизирайки ненужно ситуация, която нямаше смисъл да се обсъжда. Ашли обаче обичаше драмите. Внезапно го връхлетя усещане, че лятото ще се проточи прекалено дълго.

— Наистина съм изморен — каза Уил. — Ти не си ли?

— Май не си чул какво се предлага. Аз и Кейси, ти и Ашли. В къщата на родителите й край брега.

— Разбрах.

— Но все още сме тук, понеже…?

— Вече ти казах.

— Не… виж, не схващам — поклати глава Скот. — Извинението „изморен съм“ е за пред родителите, когато не щеш да миеш колата или искаш да отървеш ходенето на църква. Не и когато ти се открива такава възможност.

Уил замълча. Скот беше само година по-малък — догодина щеше да завърши гимназия „Лейни“ — ала често се държеше с Уил като по-голям и поумнял брат.

С изключение на нощта край църквата…

— Виждаш ли го онзи пред баскетболния кош? Виси по цял ден там, за да изкара някой долар и да си купи бира и цигари в края на смяната. Просто. Не си падам по такъв живот, но го разбирам. Теб обаче — не. Искам да кажа… видя ли как изглежда Ашли тази вечер? Ненадминато! Като мацка от „Максим“.

— И?

— Ами страхотна е!