Читать «Последна песен» онлайн - страница 158

Рони се усмихна, помисли си колко необходими й бяха разговорите с пастора.

— Изглежда говориш от опит.

— И аз обичам баща ти. И също като теб исках да направя нещо за него.

— И Бог отговори?

— Той винаги отговаря.

— Шепот ли чу или църковна камбана?

За пръв път от много време в очите му проблесна искрица радост.

— Църковна камбана, разбира се. Бог знае, че напоследък недочувам.

— И какво ще направиш?

Пастор Харис поизправи рамене.

— Ще поставя прозореца в църквата — отвърна той. — Миналата седмица изневиделица се появи дарител. Предложи не само да покрие разноските по ремонта, но уреди и строителната бригада. Започват утре сутринта.

През следващите няколко дни Рони се ослушваше за църковни камбани, но чуваше само крясъците на чайките. Опиташе ли се да долови шепот, чуваше единствено мълчание. Не се изненада особено — нали и на пастор Харис му се беше наложило да почака — но се надяваше отговорът да я осени, преди да стане твърде късно.

Животът й течеше постарому — помагаше на баща си, когато бе необходимо, и гледаше да използва пълноценно оставащото им време. През седмицата той се почувства по-добре и те посетиха Ортън Плантейшън Гардънс край Саутпорт недалеч от Уилмингтън. Когато паркираха на покритата с чакъл алея пред старото имение от 1735 година, Рони разбра, че несъмнено ще запомни този ден. Времето тук сякаш беше спряло. Цветята вече не цъфтяха, но докато се разхождаха под надвисналите клони на покритите с мъх огромни дъбове, Рони си мислеше, че не е виждала по-красиво място. Хванати под ръка, двамата разговаряха за лятото. За пръв път разказа на баща си за Уил — за риболова им заедно, за елегантния му скок в басейна, за фиаското на сватбата. Не му каза обаче за случилото се в деня, преди Уил да замине за „Вандербилт“. Не беше готова да го обсъжда — раната все още беше твърде прясна. И както винаги, баща й я изслуша тихо, без да се намесва, дори когато Рони млъкваше в търсене на подходящите думи. Но така й харесваше, всъщност, поправи се мислено тя, обичаше го и заради това. И се питаше каква ли щеше да бъде, ако не бе прекарала лятото тук.

После подкараха към Саутпорт и вечеряха в едно от ресторантчетата с изглед към пристанището. Личеше си, че баща й вече е изморен, но храната бе вкусна, а накрая си разделиха за десерт един шоколадов кейк.

Прекараха чудесен, незабравим ден. Ала когато баща й си легна, Рони седна в дневната и за пореден път се замисли, че трябва да направи нещо повече за него.

Следващата седмица — третата от септември — Рони забеляза, че баща й е по-зле. Събуждаше се късно сутрин, подремваше и следобед. Следобед спеше все по-дълго, а вечер си лягаше все по-рано. Докато разчистваше кухнята поради липса на по-интересно занимание, Рони пресметна, че Стив спи по половин денонощие.