Читать «Последна песен» онлайн - страница 152

— Вижте кого открих! — махна той с кутийката „Спрайт“.

Рони вдигна поглед и видя майка си, застанала зад Джона.

— Здравей, скъпа — поздрави тя.

Рони се обърна към Стив.

— Наложи се да й се обадя — вдигна рамене той.

— По-добре ли си вече? — попита майка й.

— Да, Ким — отвърна Стив.

Майка й прие отговора като покана да влезе.

— Трябва да поговорим — обяви тя.

На другата сутрин вече беше решила и чакаше в стаята си, когато майка й влезе.

— Събра ли си багажа?

Рони я погледна спокойно, но твърдо.

— Няма да се върна в Ню Йорк с теб.

Ким сложи ръце на кръста.

— Мисля, че го обсъдихме.

— Не — с равен тон произнесе Рони. — Ти го обсъди. Но аз няма да се върна.

Майка й не обърна никакво внимание на забележката й.

— Не ставай смешна! Прибираш се, естествено.

— Нищо подобно — кръстоса ръце, но не повиши глас.

— Рони…

Тя поклати сериозно глава.

— Оставам и не възнамерявам да го обсъждам. На осемнадесет съм и не можеш да ме принудиш да тръгна. Пълнолетна съм и мога да постъпвам, както реша.

Майка й пристъпи колебливо от крак на крак, осмисляйки думите й.

— Това… — подхвана най-сетне тя и махна към дневната, стараейки се да запази спокойствие… — това не е твоя грижа.

Рони пристъпи към нея.

— Така ли? Чия грижа е тогава? Кой ще остане с него?

— С баща ти го обсъдихме…

— О, имаш предвид пастор Харис? И как ще му помогне, ако припадне или започне пак да кашля кръв? Той самият няма сили.

— Рони… — подхвана пак Ким.

Рони махна решително с ръка.

— Аз не съм длъжна да му се сърдя, ако ти още си му сърдита! Знам какво е направил и съжалявам, че те е наскърбил, но той ми е баща. Болен е и се нуждае от помощта ми. И ще остана. Въпреки че ти е изневерил, въпреки че ни изостави… Аз държа на него.

За пръв път по лицето на майка й се изписа искрена изненада. След малко проговори с мек глас:

— Какво точно ти каза баща ти?

Рони се накани да възрази, че това няма значение, но нещо я възпря. Изражението на майка й беше толкова странно, почти… виновно. Сякаш… сякаш…

Рони впери поглед в Ким, едва сега осъзнала истината.

— Значи ти си имала любовник? — бавно произнесе тя.

Позата на майка й не се промени, но по лицето й се четеше стъписване. Откритието порази Рони.

Майка й се бе впуснала в любовна афера, а не баща й…

Изведнъж й стана душно в стаята.

— Затова си е тръгнал, нали? Защото е разбрал. Но ти през цялото време твърдеше, че той е виновен, че си е тръгнал безпричинно. Преструваше се, че е той, а всъщност си ти… Как можа?

Едва си поемаше дъх.

Ким явно нямаше сили да отговори. Рони се запита дали изобщо познава майка си.

— С Брайън ли? — рязко попита тя. — С Брайън ли изневеряваше на баща ми?

Майка й отново не проговори и Рони пак разбра, че е права.

Майка й я беше накарала да вярва, че баща й ги е изоставил безпричинно. И заради това Рони не му говори три години…

— Знаеш ли какво? — отсече Рони. — Няма значение. Не ме интересува миналото, не ме интересува какво се е случило между вас. Но няма да оставя татко и ти не можеш да ме принудиш…

— Няма да си тръгваш? — намеси се Джона, току-що влязъл в стаята с чаша мляко.