Читать «Последна песен» онлайн - страница 138

Ден по-късно се обади на Ким. Съобщи й новината и тя се разхлипа в слушалката. Стив усети как гърлото му се свива, но не се разплака. Някак си знаеше, че повече няма да пролива сълзи заради болестта.

По-късно й се обади отново и я помоли децата да прекарат лятото при него. Тя се съгласи, макар идеята да я стресна. Обеща му да не им казва, че е болен. Ако не ги излъжеше, как щеше да ги опознае отново?

През пролетта, когато азалиите цъфнаха, той започна по-често да се замисля за Бог — вероятно неизбежно в такава ситуация. Бог или съществуваше, или не. Стив щеше да отиде или в рая, или в нищото. Незнайно защо тези размисли го успокояваха, уталожваха дълбоко стаен в душата му копнеж. Накрая стигна до заключението, че Бог действително съществува. Искаше обаче да усети присъствието му и в този свят, в света на смъртните. И започна да го търси.

Последната година от живота му изтичаше. Почти всеки ден валеше. Пролетта се оказа сред най-влажните за всички времена. През май обаче не падна нито капка, сякаш някой беше изключил небесното кранче. Стив купи стъклото и започна да майстори прозореца. През юни пристигнаха децата. Той продължаваше да се разхожда край брега и да търси Бог. Успя някак си да възстанови отънелите въжета, които го свързваха с Рони и Джона. Сега, в топлата августовска вечер, мъничките костенурки се носеха из океана, а той кашляше кръв. Време беше да престане да лъже. Моментът за истината беше назрял.

Децата му бяха изплашени. Усещаше колко искат да каже или да направи нещо, за да прогони страха. Ала хиляди остри игли пронизваха стомаха му. С опакото на дланта Стив изтри кръвта от лицето си и се постара гласът му да прозвучи спокойно:

— Мисля, че трябва да отида в болницата.

31.

Рони

Баща й лежеше на болничното легло, включен на система. Когато й каза, Рони веднага заклати невярващо глава. Не беше истина. Не можеше да е истина.

— Не — рече тя. — Лекарите сигурно са сгрешили.

— Не са — протегна ръка към нея той. — И съжалявам, че разбра по този начин.

Уил и Джона бяха в кафенето долу. Стив пожела да разговаря поотделно с децата си, но на Рони внезапно й се прииска да запуши уши. Не искаше да чува нито дума повече. В ума й се нижеха картина след картина и тя най-сетне разбра защо баща й настояваше с Джона да дойдат в Северна Каролина. И че майка й е знаела истината. Оставало му е малко време и не е искал да го губи в спорове с Рони. Усърдната работа върху прозореца също добиваше смисъл. Рони си припомни как баща й се закашля в църквата, колко често лицето му се сгърчваше болезнено. Парченцата от пъзела се подреждаха съвършено. Ала всичко се разпадаше.