Читать «Последна песен» онлайн - страница 12

Рони се замисли. Защо пък не? Едва ли щеше да е по-зле от всичко наоколо. Пусна два долара в буркана за дарения и заслиза по стъпалата към плажа.

Слънцето залязваше и покриваше морската повърхност с пелена от течно злато. Няколкото останали на плажа семейства седяха на хавлии до водата, която се канеше да погълне изоставените пясъчни замъци. Гларусите се стрелкаха над повърхността, търсейки раци.

Бързо стигна епицентъра на събитията. Проправи си път към игрището и веднага забеляза, че другите момичета са вперили погледи в двамата играчи вдясно. Нищо чудно. Момчетата — колкото нея или малко по-големи — бяха от сорта, който Кейла обикновено описваше като „захарче за очите“. Макар да не бяха неин тип, Рони се възхити на стройните им мускулести тела и плавните им движения.

Особено на по-високия с тъмнокестенява коса и плетената гривна на китката. Кейла определено би го набелязала — падаше си по високите. Блондинката с бански от другата страна на игрището, очевидно също си падаше по него. Рони забеляза веднага и нея, и приятелката й — елегантни, с правилни черти и с ослепително бели зъби, явно свикнали да са център на вниманието, а момчетата да им налитат като мухи на мед. Стояха встрани от тълпата и подскачаха предпазливо, вероятно за да не си развалят прическите. На челата им сякаш беше изписано: „Възхищавай се отдалеч, но не смей да приближаваш!“. Рони не ги познаваше, но веднага й станаха антипатични.

Насочи вниманието си отново към игрището. Красавците отбелязаха поредната точка. После още една. И още една. Не знаеше резултата, но те очевидно бяха по-добрият отбор. Рони мислено окуражаваше противниците им. Не защото винаги заемаше страната на по-слабите — макар наистина да беше така — а защото тези двамата й напомняха на разглезените момчета от частни училища, на които се натъкваше понякога в клубовете. Отрасналите в Ъпър Ийст Сайд галеници на съдбата до един си въобразяваха, че са нещо повече от останалите, понеже бащите им са мастити банкери. Бе наблюдавала достатъчно представители на така наречените привилегировани кръгове и веднага разпознаваше събратята им. Готова бе да се обзаложи на всичко, че тези двамата са част от местния „елит“. Подозренията й се потвърдиха, когато след отбелязването на поредната точка партньорът на кестенявото момче смигна на приятелката на блондинката — момиче със съвършен загар и съвършени форми — докато се подготвяше за начален удар. В този град избраниците на съдбата очевидно се познаваха добре.

Защо ли не се изненада?

Играта внезапно й додея. Обърна се да си върви точно когато нов сервис прелетя над мрежата. Тя дочу неясен вик — противниковият отбор явно бе посрещнал трудно удара — ала преди да направи и две крачки, усети как зрителите около нея започнаха да се блъскат. За миг и тя изгуби равновесие.

Твърде дълъг миг.

Обърна се и видя как един от играчите се втурва на пълни обороти към нея, вперил поглед в своенравната топка. Не успя да се отмести от пътя му. Той я сграбчи за раменете, опитвайки се да спре и да я задържи да не падне. Рони усети, че ръката й рязко отскача и като омагьосана проследи как капачката на пластмасовата чаша отлита настрани, а газираната вода плисва върху лицето и блузата й.