Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 57

- Но аз не те плаша, нали?

- Ти… ти какво си? - каза Лоури.

- Как какво, дете, разбира се. Нямаш ли очи? -После добави замислено: - Знаеш ли, ти си много хубав мъж, мистър Лоури. Толкова голям и груб…

В очите и изплува мечтателен поглед, малкото розово езиче се стрелна да овлажни устните й.

- Ти ли написа онова съобщение?

- Не. Но идвам да ти кажа за какво се отнася. Вече си сигурен, нали, мистър, Лоури, че не искаш да намериш своята шапка?

- Не искам!

- Много приятна шапка беше.

- Никога повече не искам да я виждам.

Тя се усмихна и се отпусна назад сладострастно, малките обувки потропваха по бюрото. Прозя се и се изпъна, изгледа го продължително. Малките пълни устни потрепваха, езичето ги облизваше от време на време. С видимо усилие тя се върна към разговора.

- Ако си свършил с глупостите и с неверието в нас - започна тя, - и ако ни помогнеш срещу другите, ще ти кажа нещо, което ще се радваш да чуеш. Така ли е?

Лоури се поколеба и кимна. Усещаше тежка умора.

- Беше при своя приятел Томи Уилямс точно преди да загубиш своите четири часа, нали?

- Ти сигурно знаеш повече за това от мен - горчиво каза Лоури.

Тя се засмя и Лоури се сгърчи - позна звука, който го преследваше през тези безкрайни часове. Погледна я изучаващо и откри, че образът й пулсира, а мрачният

ореол наоколо се свива и разширява, сякаш дишаше някакво голямо нечисто същество. Тя подритна бюрото със своите чехлички на малка принцеса и продължи:

- Томи Уилямс ти каза истината. Ти ни предизвика и каза, че не съществуваме, а ние знаем повече за тебе, отколкото ти самия. Разбираш ли, и без това всичко беше предопределено. На всеки няколко поколения, мистър Лоури, пие си разчистваме сметките с човечеството. И сега започна точно такъв период. А ти, мистър Лоури, ще бъдеш натоварен с контрола на всичко, защото пие се нуждаем от човешки контрол.

Тя се усмихна и на меките бузки се появиха трап-чинки. Приглади роклята с жест на момиченце и го загледа, подритвайки бюрото.

- Това искахме да изразим със „Същността“, мистър Лоури. Ти си Същността, центърът на контрола. Обикновено всичко живо прсмипава през това в мимолетни мигове. Може би и ти в някой ден от живота си внезапно си помисли „Аз съм аз“? Е добре, това осъзнаване па самия себе си е сродно па състоянието, наричано от хората божественост. За миг почти всяко живо същество в този свят е било единствената Същност, точката, в която се фокусира целият живот. Като факел, предаван от ръка на ръка. Обикновено невинни малки деца, като мен, биват избрани и затова детето мисли толкова много за собственото си „Аз“.

- Какво се опитваш да ми кажеш?

- Как какво - с престорена скромност каза тя, -казвам ти, че сега настъпва период, в който ние избираме Същността и възлагаме тази функция само на един човек. Вярвам, че на твоя Томи Уилямс му е известно това. Докато си жив, този свят ще бъде оживен. Докато ти ходиш, чуваш и виждаш, този свят ще се движи. Разбираш ли, непосредствено около тебе целият жи-