Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 56
Неизв.
Опита се да се засмее на себе си, но не можа. Усещаше отново как нервите му се изпъват до скъсва-пе, чуваше ехото от думите на старата жена. Котки, шапки, плъхове… Котки, шапки, плъхове. Шапки, прилепи, котки, плъхове. Шапките водят при прилепите, водят при котките, водят при плъховете. Плъховете са гладни, Джеймз Лоури. Плъховетеще теизядат, Джеймз Лоури. От шапки дойде при прилепи, ще продължиш при котки и ще те изядат плъхове. Още ли искаш да си намериш шапката? Шапки, прилепи, котки, плъхове. Плъховете са гладни, Джеймз Лоури. Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Плъховете ще те изядат, Джеймз Лоури.
Още ли искаш да си намериш шапката?
Още ли искаш да си намериш шапката?
ОЩЕ ЛИ ИСКАШ ДА СИ НАМЕРИШ ШАПКАТА?
Той се отблъсна от бюрото и събори с трясък стола си на пода. Г рубият звук му донесе някакво облекчение,
но в момента, в който го чу…
Шапки, прилепи, шгьхове, котки. Шапки, прилепи, котки, плъхове. Прилепи, прилепи, прилепи, прилепи. Плъхове, плъхове, плъхове, плъхове. Шапки, прилепи, котки, шапки, плъхове, шапки, прилепи, плъхове, котки, шапки, плъхове, прилепи, котки…
ОЩЕ ЛИ ИСКАШ ДА СИ НАМЕРИШ ШАПКАТА, ДЖЕЙМЗ ЛОУРИ?
-Не!
- Тогава - каза детски гласец, - ти си Същността.
Той разярено оглеждаше кабинета в търсене на
собственика на този глас. Но кабинетът беше празен.
В следващи миг Лоури ясно видя движение на стената срещу бюрото, откъдето бяха махнали библиотечен шкаф, а зад него се откриваха безсмислени криволици по напуканата мазилка. Не откъсваше поглед от това място, откри, че то заема определена форма. Първо смътните очертания на лице, после, малко по малко, се оформи и тялото. На главата се появи коса, очите леко се раздвижиха, ръката се протегна от стената и останалото я последва.
- Би ми било неприятно, ако съм те уплашила -каза високият мелодичен глас.
Нещото изглеждаше като дете на не повече от четири години, момиченце с дълги златисти къдрици и приятно закръглени крака. Облечена беше в рокличка с волани, много чиста и бяла, имаше вързана в косата панделка, също бяла. Лицето и беше кръгло и хубаво, но с доста странна красота, не съвсем детска. Очите бяха толкова тъмносини, че почти изглеждаха черни, дълбоко в тях се криеше поглед, по-подходящ не за невинно дете, а за вечно обладана от похот развратница. Устните бяха пъпни и влажни, леко отворени, сякаш за да срещнат целувката на разпален любовник. И като ореол от мрак я заобикаляше кълбеста сянка. Безсрамните очи бродеха ласкаво по лицето на Лоури, тя се настани върху бюрото му.
