Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 105

— Там е майка ми… Затова…

— Кааак? — от изумление сър Чарлз се задъха.

— Елена Костова, ваша майка…

Сашо кимна.

Капитанът се замисли. Явно търсеше възможност да се възползува от новосъздаденото положение.

Погледна го с тъмното око, кротко и съчувствено.

— Следователно, трябва да я спасим. Пък тя ще ни бъде полезна. Ако е благодарна. Щом може да заразява кракените, ще може и да ги лекува.

И не дочакал съгласието му, се обърна рязко към Джек:

— И вие! И вие сте луд! Излиза ли се така, безоръжен, навън, срещу Бялата смърт?

— Лудост ли е, сър, да помогнеш на човек в беда?

Сър Чарлз се усмихна.

— Ех, ако всичките ми хора бяха такива храбреци…

— Храброст! — сви устни Джек. — Никога не съм се смятал храбър, сър. Пък и тази добродетел е твърде сложна. И спорна. Има разни видове храброст. Едни са храбри от непознаване опасността, хора без въображение. Простете, като нашия бикоборец. Втори — от отчаяние. Може би — нашия беглец…

— А вие?

— Моето е само знание, богат опит. Умение да преценяваш от кое да се боиш и от кое не. Наполеон преминал невредим моста под обстрела на вражеската артилерия не поради храбростта си, а поради отличното познаване оръдията на противника, количеството им, разположението им и промеждутъците между отделните изстрели…

Сър Чарлз поклати глава.

— Оригинално, няма що…

А Джек добави:

— Всъщност съм страхливец, сър. От акулите не ме е страх, вярно е, защото ги познавам. Но се боя много от непознати опасности, например от болести…

— Смелият има достатъчно смелост да си признае страха…

— Сър, не позирам. Боя се. Защото не мога нито да видя, нито да усетя тия там бактерийки, вирусчета и не знам що. При всяко завръщане от по-дълго плаване грипът ме хваща, не ме пропуска. Ей затова, вярвайте ми, от една хрема се плаша повече от всяка акула.

Сър Чарлз не успя да сдържи усмивката си.

— При това и шегобиец…

— Не, сър!

И му показа белега от трапанация на черепа зад ухото си.

— Това е последица от хрема. Загнояване на ухото… От срещата ми с хремата… А от никоя среща с акула нямам белег…

Той внезапно промени разговора:

— А подводницата на доктор Костова?

Сър Чарлз реши изведнъж:

— Прикачете я на буксир! Щем не щем, ще се прибираме с още трима поданици… И първата жена след Мери в Мериленд…

24

Откак се озова в това неправдоподобно, неразбираемо от здравия му разсъдък, положение, Девид Дейвис току си повтаряше полугласно:

— Питагоре, не си прав!

Бе прочел някога мисълта на древния философ: „На нищо не се учудвай!“ И му бе допаднала на сърцето. Но сега? Как можеше да овладее не учудването, а изумлението си?

И наистина, откак зърна в илюминатора на повредената подводница момчето, за което всички знаеха; че отдавна е мъртво, (та нали той самият го видя в лапата на кракена?!) непрекъснато се срещаше с толкова чудни, направо невероятни явления. Струваше му се, че сънува и то един от най-безсмислените си сънища — или пък че направо е полудял…

Само че лудите не осъзнават лудостта си…

След като ги бяха извлекли на повърхността, пръв влетя вътре Сашо, не удавник, не безплътен мрачен призрак, а жив и здрав както преди и се хвърли да прегръща обезумялата си от радост майка.