Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 103

Трябваше да намери тоя случай. И да не го пропусне…

Достигнал разстоянието за действие на фоновизора, сър Чарлз включи и него, залепна пред екрана.

А когато нагласи на фокус преобразения на образ звук и очертанията се уплътниха, той неволно се усмихна:

— Крак ни е преварил! Доктор Костова, ведно с подводницата си, е обезвредена…

И обърна руля.

— За нас вече няма работа!

Тогава Джек Елбери запали и прожектора, чийто огнен сноп измъкна от мрака оплетената от пипалата на чудовищното главоного подводница.

Загледани в страхотното зрелище, двамата не забелязаха как малкият им пленник, чул името на майка си, подскочи от креслото и без да се замисля, се измъкна от помещението.

През няколкодневното съвместно пътуване бе наблюдавал излизанията на Джек и другарите му извън кораба, начина им за придвижване с портативните ракетни двигатели, лова им с ултразвуковите пушки.

Той се прокрадна набързо в склада, грабна окачените пушки и все тъй незабелязан, отвори люка. Не се съмняваше, че ще го преследват и за да се предпази от това, беше побързал да ги обезоръжи.

В първия миг, увиснал над бездната, все едно в космическото нищо, Сашо помисли, че ще припадне. Никога не бе плувал на дълбочина, от която не се вижда дъното. И то през деня… А тук, в тая черна пропаст! Пред тази десеторъка ужасия!

Но успя да се овладее. Първо — защото го нямаше страхът от водата като негодна за дишане среда. Така пригоден, той не можеше да се удави. Второ — притежаваше мощно оръжие. Нали беше виждал как с един откос ловците поразяваха всяка цел. И трето — там отсреща, в малката подводна лодка, премятана като играчка от калмара, беше майка му…

И никой друг, освен него не можеше да помогне…

Сър Чарлз, този налудничав тиранин, я бе обрекъл…

Никой друг…

Той имаше само нея — тя имаше само него…

След като натисна включвателя и ракетата го изстреля напред, Сашо побърза да насочи оръжието си срещу чудовищния враг. Дръпна спусъка. Но непремерен добре, откосът засегна само опашния плавник на калмара, отсече го като невидим великански меч.

Побесняло от болка, главоногото извърна към него исполинското си, пламнало от болка и злоба очище. Видя нищожеството, което му бе причинило болката, и метна към него едната си тентакула.

Малкият ловец успя да отскочи нагоре, тласнат навреме от водната струя на ракетата си. И там, избягал на недосегаемо разстояние от тая устремена към него уродлива ръка, подобна на извиваща се исполинска змия, насочи повторно пушката си.

Такъв привидно неравен двубой! Все едно заек, нападнал лъв…

И тоя път Давид успя да срази Голиата. Улучено между пламтящите очи, страшилището изведнъж се разгъна като изпусната пружина, отскочи назад, после омекна, разплу се, увисна във водата като пробит балон.

Сашо тозчас се спусна към илюминатора на освободената от плена подводница. И под светлината на прожектора на Елбери успя да разгледа вътрешността й.

И видя. Придържана от Дейвис, майка му опитваше да стане в изправилата се вече подводница.