Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 101

Към илюминатора беше прилепнало окото на калмара, едва вместващо се в него, и ги разглеждаше някак по човешки осмислено. И в същото време с нечовешка, сатанинска ярост. Дълбоко, безпощадно и безкрайно…

Като „черна дупка“ в космоса! — помисли си Дейвис.

23

Морския Тарзан беше изкусен спасител на удавници. През живота си, все на море, бе имал възможност много често да показва умението си. Но въпреки всичко накрая, след цял час безуспешно изкуствено дишане, вече беше готов да се отчая, когато сър Чарлз, застанал над наглед безжизненото момче, бе предложил да го инжектират с анаеробния екстракт. Така едновременно бяха постигнали два резултата: предпазване на организма от фаталните последици на хипоксията, кислородното гладуване, и подготовка за бъдещия подводен режим без дишане.

И наистина, след половин час, оставен напълно в покой върху люка на излязлата над водата подводница, Сашо бе потрепнал няколко пъти с клепачи, преди да ги отвори напълно.

Но удивлението му от обстановката и ужасът от преживяното го бяха разстроили съвсем. Той само беше се надигнал, огледал тревожно и разридал неудържимо.

Без да произнесе ни дума.

Двамата му спасители го бяха разпитвали дълго да каже кой е и откъде е. Напразно. Той само ги бе гледал безучастно, сякаш не ги чуваше.

Накрая отегчен, Джек бе предложил да го стоварят на брега, под грижите на тамошните лекари, обаче сър Чарлз бе отказал решително. Момчето наистина можеше да е получило нервно разстройство. Но отде можеха да знаят, че като се прибере на сушата, нямаше да си спомни всичко и да се разприказва.

Отде да знаят, че не се преструва?

Естествено, надделя неговото мнение — Сашо да остане при тях засега пленник, а в бъдеще — най-младият му поданик, първият от тези, които без морфин щяха да изграждат Мериленд, които щяха да утвърждават световната му мощ.

Едва тогава, поуспокоени, бяха погледнали наоколо, бяха видели отново красотата на синьото море, искрящото неаполско небе, приказно красивата скална грамада на Капри с полазилите по нея бели сгради, потънали сред зеленина и разкошни цветя.

Сър Чарлз бе промълвил:

— Тук прекарахме с Мери медения си месец…

И бе замълчал, вторачил невиждащ поглед напред, смазан от спомените.

А Джек бе отвърнал:

— Наситил съм се на тая красота! Сега ме влече оная, долната красота. При това без епидемии — без грипове. Наситя ли се и ней, навярно ще ми се прище да се преместя в третия свят, в царството на Плутон. И то сам, преди морфинът да ме е съсипал напълно. Да изпитам и това. Така съм устроен, несъвършен, порочен дори — жаден за все нови и нови преживявания… При това вече свикнах с мрака. Надявам се, че при Плутон няма да е по-тъмно…

И докато още се съвещаваха как да обезвредят доктор Костова, бяха чули по радиото съобщението, че тя е отлетяла с хеликоптер, охраняван от ескадрила бойни самолети, да провери във водите край Сардиния предоставената й на разположение от „Лойд“ научноизследователска подводница.

Без да губят време, те се бяха потопили и отплавали нататък с надежда да й попречат още при първите опити.