Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 102

Но додето пристигнат, пак по радиото бяха научили, че след първото успешно слизане изследователката се е върнала в Неапол за доуточняване на метода си.

Още насред път бяха уловили съобщението за втория й опит, нейде около Майорка. И бяха свърнали нататък. И повторно, докато отидат там, разбраха, че и сега са закъснели.

Добре, че с това съобщение беше предадена главната новина. След като се завърне в Неапол за окончателна подготовка, доктор Костова щяла да направи решителния си опит за масово заразяване на калмарите, като ги нападне при брачния им сбор в Атлантическия океан. Съобщили бяха също така точните координати и времето на замислената акция.

На сър Чарлз не му бе останало нищо друго, освен да избърза нататък, за да я превари, и ако му се удадеше, да разпръсне събиращите се калмари. Ако ли не успееше в това — да обезвреди и подводницата, и екипажа й…

За негова беда едно непредвидено забавяне попречи да пристигнат своевременно на определеното място. Огромни кракени, в безкрайно шествие, почти бяха задръстили Гибралтарския пролив. Сър Чарлз би опитал да се промъкне ведно с тях, ако не бяха самолетите и бреговата артилерия, които ги обсипваха със смъртоносната си градушка.

Подводницата се насочи по същия маршрут едва след като канонадата бе преустановена, видимо без особени загуби сред мекотелите, които дори не спряха похода си на запад. Тръгна веднага, за да мине подире им незабелязано от шумопеленгаторните станции на базата, понесе се с пълна сила през океана.

Когато наближи определения район, сър Чарлз видя през перископа завръщащия се хидроплан. Значи, бяха закъснели.

Корабът му се гмурна надолу, изследвайки морската бездна отдалеч с ехолота си. И когато напипа странното премятащо се нещо в дълбочините, решително се устреми нататък.

В това време Сашо лежеше в креслото зад тях в командния отсек. Замълчан, стиснал устни и очи. Не издаваше дали ги вижда, дали ги чува и разбира.

В действителност, след първото сътресение, от няколко дни той си бе възвърнал напълно душевното равновесие. Успял бе да се примири с удивителната способност на спасителите си — сега безспорно похитители — да живеят във водата, без да дишат. И най-удивителното — той самият да бъде като тях…

За него това умение не изглеждаше тъй потресаващо невероятно, както би се оказало за други, защото от съвсем малък беше свикнал с мечтите на баща си. Чудеше се само кой ли беше тоя, който бе успял да осъществи неговите мечти.

Досещаше се, че бързаха за някъде, но понеже не бяха споменавали ничие име, целта им оставаше също тъй загадъчна.

А се преструваше, че не забелязва нищо около себе си. Първото му отвличане не бе преживяно без следа. Оставило му бе недоверието. Мнителният — това е жестоко лъган наивник. И Сашо мълчеше и слушаше. От училище, където ги занимаваха сериозно с английски, беше в състояние да разбира обикновен разговор на тоя език. Дебнеше. Изчакваше случая, когато би му се отдала възможност да избяга. Една-единствена мисъл владееше съзнанието му между кратките заспивания, изпълнени с кошмарите на скорошните зловещи преживявания — бягството.