Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 3
Рик Риърдън
— Как така да го вземете!? — свъси се мъжът. — Изложбата е строго охранявана. Сложил съм най-добрите си магьосници, да бдят над нея денонощно. Смятате, че ще се справите по-добре в Бруклинската къща ли?
Спряхме в края на градината. Отстрани на музея отсреща имаше транспарант с височина два етажа, посветен на фараона Тутанкамон.
Картър извади мобилния си телефон. Показа на Грисъм изображението върху дисплея: опожарена голяма къща, в която навремето се бе помещавала щабквартирата на Стотния ном в Торонто.
— Не се и съмнявам, че охраната ви е добра — каза той. — Но предпочитаме да не превръщаме нома ви в мишена на Апоп. При другите нападения помагачите на змията избиха всички до крак.
Грисъм се взря в дисплея на телефона, после се извърна отново към жена си Ан, която свиреше полка с цигулката си.
— Добре тогава — каза той. — Дано хората ви наистина са опитни.
— Изумителни са — уверих го аз. — Елате, ще ви запознаем.
Нашият магьоснически отряд за бързо реагиране бе погълнат от това да опустошава магазина за сувенири.
Феликс беше измагьосал три пингвина, които си бяха сложили хартиени маски на Тутанкамон и се клатушкаща из помещението. Нашият приятел, песоглавецът Хуфу, се беше разположил на една лавица с книги и четеше „История на фараоните“, което щеше да бъде направо възхитително, ако той не държеше тома на обратно. Уолт — о, скъпи ми Уолт, защо? — беше отворил шкафа с накитите и така разглеждаше амулети — гривни и огърлици, — сякаш бяха вълшебни. С магията си за земната стихия Алиса беше вдигнала няколко грънци, които се рееха по двайсет-трийсет във въздуха и изписваха цифрата осем.
Картър се прокашля.
Както беше напълнил шепите си със златни накити, Уолт застина като попарен. Хуфу слезе тромаво от лавицата и събори повечето книги. Грънците на Алиса паднаха с трясък на пода и се натрошиха. Феликс се опита да отведе пингвините зад касата. (Наистина ги смята за много полезни. Опасявам се, че не мога да го обясня.)
Дж. Д. Грисъм забарабани с пръсти по токата със Самотната звезда.
— Това ли е изумителният ви отряд за бързо реагиране?
— Ами да! — постарах се аз да се усмихна подкупващо. — Извинявайте, поразхвърляли са малко. Просто, хм… — Извадих от колана си вълшебната пръчица и изрекох едно заклинание: —
Вече бях по-добра с такива магии. През повечето време успявах да насоча силата на своята покровителка, богинята Изида, без да припадам. И нито веднъж не съм се пръсвала на парчета.
За миг във въздуха засия йероглифът за „Съедини се!“:
Във въздуха се издигнаха парчета от грънците, които отново се залепиха. Книгите се върнаха по лавиците. Маските на Тутанкамон паднаха от лицата на пингвините и се видя, че това всъщност са… охо! — пингвини.
Приятелите ни изглеждаха доста притеснени.
— Извинявайте — промърмори Уолт и върна накитите във витрината. — Стана ни скучно.
Не можех да му се сърдя дълго. Той беше висок и строен, с телосложение на баскетболист, беше по долнище на анцуг и тениска без ръкави, изпод която се виждаха изваяните му ръце. Кожата му беше с цвят на горещо какао, а лицето му бе царствено и красиво като на статуите на неговите предци, фараоните.