Читать «Сянката на змея» онлайн
Рик Риърдън
Рик Риърдън
Сянката на змея
Предупреждение
Книгата е правена по аудиозапис. Вече два пъти Картър и Сейди Кейн ми бяха изпращали такива записи и аз ги използвах в „Червената пирамида“ и „Огненият престол“. За мен е чест, че Кейн и досега ми се доверяват, но въпреки това съм длъжен да ви предупредя, че третият им разказ всява най-голяма тревога. Получих го в дома си върху касета в овъглено сандъче със следи от нокти и зъби по него, а местният зоолог не успя да определи чии са. Съмнявам се, че ако не бяха защитните йероглифи отвън, сандъчето изобщо е щяло да оцелее по пътя. Четете нататък и ще разберете защо.
1. Как провалихме едно празненство и го подпалихме
Аз съм, Сейди Кейн.
Поздравления, ако четете това! Значи сте надживели Края на света.
Иска ми се веднага да ви се извиня, ако той ви е причинил някакви неудобства. Земетресенията, бунтовете, размириците, смерчовете, наводненията, цунамито и, разбира се, грамадната змия, която погълна слънцето — опасявам се, че за почти всичко това сме виновни ние с Картър. Двамата с него решихме, че ако не друго, поне трябва да обясним какво се е случило.
Това вероятно е последният ни запис. След като чуете разказа ни, причината ще стане очевидна.
Неприятностите ни започнаха в Далас, когато огнедишащата овца унищожи изложбата, посветена на Тутанкамон.
Онази вечер тексаските магьосници си бяха направили празненство в скулптурната градина срещу Далаския художествен музей. Мъжете бяха в смокинги и с каубойски ботуши. Жените пък бяха в официални рокли и с прически като на изложение на захарен памук.
Оркестърът в павилиона свиреше стари кънтри парчета. Из дърветата проблясваха приказни лампички. От време на време някой вълшебник изскачаше от тайна врата в скулптурите или измагьосваше огнени искри, които да отпъдят досадните комари, но иначе си беше празненство като всички останали.
Водачът на Петдесет и първи ном — Дж. Д. Грисъм — си бъбреше с гостите и похапваше царевични питки с телешко, когато го задърпахме. Налагаше се да поговорим спешно. Не ми беше никак приятно да го правя, но той беше в голяма опасност и нямахме особен избор.
— Нападение ли? — свъси се Дж. Д. Грисъм. — Изложбата, посветена на Тутанкамон, беше открита преди цял месец. Ако Апоп е смятал да ни удари, нямаше ли вече да го е направил?
Беше висок и едър, с изпръхнало от стихиите сурово лице, перушинеста коса и ръце, груби като кора на дърво. Изглеждаше някъде на четиридесет, но върви, че разбери на колко години са магьосниците. Грисъм можеше да е и на четиристотин. Беше в черен костюм, а с преплетените ивици кожа, сложени на врата му вместо вратовръзка, и голямата сребърна тока на колана със Самотна звезда1 приличаше на съдия-изпълнител от Дивия запад.
— Хайде да го обсъдим по пътя — предложи Картър.
Той ни поведе към отсрещния край на градината.
Трябва да призная, че брат ми се държеше изумително самоуверено.
