Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 2
Рик Риърдън
Пак си беше, разбира се, ужасно смотан. Грифонът му го беше „ухапал от любов“ от лявата страна на главата и сега там липсваше цял кичур от сплъстена му кестенява коса, а от раничките по лицето му личеше, че той още не е усвоил изкуството да се бръсне. Но откакто навърши петнайсет, дръпна на ръст, а покрай бойните тренировки е налял и мускули. В дрехите от черен лен, и най-вече с меча
/_Какво си ме зяпнал такъв, Картър? Описвам те най-общо._/
Картър заобиколи отрупаната с какво ли не маса и грабна шепа царевичен чипс.
— Апоп си има навици — обясни той на Грисъм. — Досега всички нападения са се случвали в нощта на новолунието, когато е най-тъмно. Повярвайте, той ще удари именно нощес вашия музей. И то не на шега.
Дж. Д. Грисъм се промуши между няколко застанали един до друг магьосници, които пийваха шампанско.
— Тези други нападения… — подхвана той. — Имате предвид Чикаго и Мексико Сити ли?
— И Торонто — отвърна брат ми. — И… още няколко.
Знаех, че не иска да се разпростира. Заради нападенията, на които бяхме станали свидетели през лятото, двамата и досега сънувахме кошмари.
Е, да, истинският Армагедон още не ни беше сполетял. Беше минала половин година, откакто Змеят на Хаоса, Апоп, беше избягал от затвора си в Подземния свят, а противно на очакванията ни, още не бе предприел широкомащабно нашествие в света на обикновените простосмъртни. По някаква причина протакаше и се задоволяваше с по-дребни нападения срещу номове, които изглеждаха щастливи и в безопасност.
Като този тук, помислих си аз.
Докато минавахме покрай павилиона, оркестърът тъкмо изсвири края на песента. Някаква красива руса жена махна на Грисъм с лъка на цигулката, която държеше.
— Идвай, скъпи! — провикна се тя. — Имаме нужда от хавайската ти китара!
Той се насили да се усмихне.
— Ей сега, мила. Връщам се след малко.
Продължихме нататък. Дж. Д. Грисъм се извърна към нас.
— Жена ми, Ан.
— И тя ли е магьосница? — попитах аз.
Той кимна, а лицето му помръкна.
— Тези нападения… Защо си толкова сигурен, че Апоп ще удари точно тук?
Устата на Картър беше пълна с царевичен чипс, затова отговорът му гласеше:
— Мхм-хмм.
— Издирва един древен предмет — преведох аз. — Вече е унищожил пет негови копия. Последният, който се е запазил, е включен във вашата изложба за Тутанкамон.
— Какъв предмет? — попита мъжът.
Аз се поколебах. Преди да дойдем в Далас, бяхме направили какви ли не защитни магии и бяхме включили предпазни амулети, само и само да не ни подслушват — пак с магически средства, но въпреки това се притеснявах да изрека на глас плановете ни.
— По-добре да ви покажем. — Заобиколих един фонтан, където двама млади магьосници пишеха с вълшебните пръчки по плочника светещо „Обичам те“. — Довели сме и отряда си за бързо реагиране — да помага. Чакат в музея. Ако ни разрешите да огледаме предмета и може би да го вземем, за да го пазим…
