Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 24

„Като длан с пет пръста — обясни. — Една душа с пет части.“

Вдигнах пръстите си в опит да си спомня.

— Пет части на душата… Кои са те?

Баст продължи да мълчи. Изглеждаше доста смутена.

— Картър! — повика ме Сейди. — Какво общо има това с…

— Просто се сетих — отговорих аз. — Първата част се казва ba, нали? Нашата личност.

— Когато приемаме вид на пиле — вметна сестра ми.

Можете да сте сигурни, че Сейди ще даде на душата ми името на някоя птица, аз обаче знаех какво има предвид. Ba можеше да напуска тялото, докато сънуваме, след смъртта ни можеше и да се връща на земята като призрак. Направеше ли го, приемаше вид на голяма светеща птица с човешка глава.

— Да — казах аз. — Вид на пиле. Освен това съществува ka, жизнената сила, която напуска тялото след смъртта му. А също така ib, сърцето…

— Равносметката на добрите ни дела и на злодеянията — съгласи се Сейди. — Точно тази част мерят на везните на справедливостта в задгробния живот.

— И, четвърто… — продължих аз, но се поколебах.

— Ren — притече ми се на помощ Сейди. — Тайното ни име.

Бях много притеснен, за да я погледна. Миналата пролет сестра ми беше спасила живота ми, като бе изрекла тайното ми име, което всъщност й беше дало достъп до най-съкровените ми мисли и най-тъмните ми чувства. След това се държеше страхотно, сякаш нищо не е било, но все пак… Това не е коз, който си умираш от желание да дадеш на малката си сестричка.

Освен това ren бе онази част от душата, която приятелят ни Бес бе жертвал преди половин година, докато се надпреварвахме с бога на Луната — Хонсу. Сега Бес беше не бог, а куха обвивка и седеше в инвалидна количка в старческия дом за богове в Подземния свят.

— Точно така — казах аз. — Но петата част… — Погледнах Баст. — Това е сянката, нали?

Сейди се свъси.

— Сянката ли? Как една сянка може да бъде част от душата ти? Тя е просто силует, нали така? Зрителна измама, причинена от светлината. — Баст я хвана през масата за ръката. Пръстите й хвърлиха върху дървото смътна сянка.

— Невъзможно е да се освободиш от сянката си — от своята sheut. Имат я всички живи твари.

— Както и скалите, моливите и обувките — допълни сестра ми. — Това означава ли, че и те имат душа?

— Не се прави на ударена — скастри я Баст. — Живите твари се различават от скалите… е, повечето. Sheut не е просто физическа сянка. Тя е вълшебно отражение — силуетът на душата.

— Значи това сандъче… — подхванах аз. — Когато каза, че в него се пази сянката на фараона Тутанкамон…

— Имах предвид, че вътре е една пета от душата му — потвърди Баст. — Сандъчето съдържа sheut на фараона, така че той да не се загуби в задгробния живот.

Имах чувството, че мозъкът ми ще се пръсне. Знаех, че тези неща за сенките би трябвало да са важни, но не разбирах защо. Сякаш ми бяха дали плочка от пъзел, но не от този, който редях.

Не бяхме успели да опазим плочката, която ни трябваше — свитък, който не можеше да се възстанови и който сигурно щеше да ни помогне да победим Апоп, не бяхме успели и да спасим цял един ном с приятелски настроени магьосници. Единственото, което можехме да покажем след пътуването, беше празното ковчеже, украсено с рисунки на патици. Идеше ми да изритам през стаята кутията със сянката на фараона Тутанкамон.