Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 26

— Хрр — настоя той.

Баст преведе от песоглавски:

— Каза, че те търсят в купичката за гадаене, Картър. По личен въпрос.

Сякаш вече не бях притеснен достатъчно! Имаше само един човек, който можеше да ми прати видение в купата за гадаене, и щом той ме търсеше толкова късно през нощта, новините със сигурност бяха лоши.

— Събранието се отлага — рекох аз на другите. — До утре сутринта.

4. Как се допитах до гълъба на войната

Картър

Бях влюбен в поилка за птици.

Повечето момчета си проверяваха телефоните за есемеси или следяха като обсебени какво са казали за тях момичетата в интернет. Аз пък не можех да се откача от купичката за гадаене.

Беше най-обикновена месингова чинийка на каменно столче, сложена на балкона на стаята ми. Но когато бях там, се хващах, че току поглеждам към нея и едва се сдържам да не се завтека на балкона, за да проверя дали няма да зърна Зия.

Най-странното бе, че дори не можех да я определя като своя приятелка. Как наричате момиче, след като сте се влюбили в shabti, който е нейно копие, а после спасявате истинското момиче, колкото да разберете, че чувствата ви не са споделени? А Сейди си въобразява, че нейните чувства били сложни.

От половин година, откакто Зия отиде да помага на чичо ми в Първи ном, единствената връзка, която имах с нея, бе чрез купичката. Бях прекарал толкова часове да се взирам в нея и да разговарям със Зия, че трудно си спомнях как изглежда, ако лицето й не е нагънато от омагьосания зехтин.

Докато стигна балкона, се задъхах. Зия ме погледна от повърхността на зехтина. Беше кръстосала ръце и се взираше ядосано с очи, които, още малко, и да ме подпалят. (Първата купа за гадаене, изработена от Уолт, наистина се подпали, но това е друга история.)

— Картър — каза тя. — Ще те удуша.

Беше красива, когато се заканваше да ме убие. През лятото беше оставила косата си да порасне дълга и сега тя се спускаше на лъскава черна вълна върху раменете й. Не беше shabti, в който се бях влюбил, но лицето й пак бе красиво, като изваяно: малък нос, пълни червени устни, изумителни кехлибарени очи. Кожата й сияеше като топъл съд, изваден току-що от грънчарската пещ.

— Чула си за Далас — предположих аз. — Зия, съжалявам…

— Картър, всички са чули за Далас. От един час другите номове изпращат на Еймъс ba, искат отговори. Чак в Куба магьосниците са усетили вълните в Дуат. Някои твърдят, че си вдигнал във въздуха половината Тексас. Други разправят, че бил унищожен целият Петдесет и първи ном. Има и такива, които казват… казват, че си мъртъв.

От загрижеността в гласа й настроението ми се пооправи, но и се почувствах по-гузен.

— Исках да ти съобщя предварително — отвърнах. — Но докато се усетим, че Апоп е взел на мушка Далас, трябваше да се изнесем незабавно.

Разказах й какво е станало с изложбата на Тутанкамон, включително за грешките ни и за жертвите, които сме дали.

Опитах се да разчета онова, което се бе изписало върху лицето на Зия. Дори след толкова месеци ми беше трудно да се досетя какво си мисли. Само при вида й мозъкът ми като че ли даваше на късо. Половината време дори не помнех как да довърша изреченията.