Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 22

— Не се изненадвай толкова — промърмори Сейди.

Клио прехапа устна.

— Извинявайте, просто… просто се радвам. Хуфу дойде сам и се притесних. Опитваше се да ми обясни нещо за това златно сандъче тук, но то е празно. Намерихте ли книгата „Как да се разгроми Апоп“?

— Свитъкът изгоря — отвърнах аз. — Не успяхме да го спасим.

Клио изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разпищи.

— Но това беше последният препис! Как е възможно Апоп да унищожи нещо с такава стойност?

Понечих да й напомня, че Апоп се кани да унищожи целия свят, но знаех, че тя не обича да мисли за това. От страх направо се поболяваше.

По-лесно се справяше с възмущението си за свитъка. Само при мисълта, че някой може да съсипе книга, каквато и да е тя, на Клио й идеше да фрасне Апоп по лицето.

Една от глинените фигурки скочи от масата. Опита се да лепне на златното ковчеже етикет, но Клио я отпрати.

— Всички обратно по местата! — каза тя на shabti и плесна с ръце, при което фигурките се върнаха по пиедесталите си.

Превърнаха се в плътна глина, макар че едно от човечетата още беше с гумени ръкавици и държеше пера, с които да бърше прахта и с които изглеждаше малко странно.

Клио се наведе и се зае да разглежда златното сандъче.

— Вътре няма нищо. Защо сте го донесли?

— Точно това трябва да обсъдим със Сейди и Баст — обясних аз. — Ако нямаш нищо против, Клио.

— Нямам — заяви момичето и продължи да се взира в ковчежето. После усети, че всички я гледаме. — О… искаш да кажеш насаме. Разбира се. — Разстрои се малко, че сме я отпратили, но хвана Хуфу за ръката. — Идвай, песоглавко. Ще ти вземем нещо за закуска.

— Хррр — зарадва се Хуфу.

Обожаваше Клио — вероятно заради името. По неизвестни причини обичаше всичко, завършващо на „о“: авокадо, „Орио“ и…

След като Клио и Хуфу излязоха, ние със Сейди и Баст се събрахме около новата си придобивка.

По форма ковчежето приличаше на мъничко шкафче като в училище. Отвън беше златно, но нищо чудно дървото да бе покрито с тънък слой варак, защото сандъчето не беше тежко. Отстрани и отгоре беше с гравирани йероглифи и изображения на фараона и жена му. Отпред имаше двойна вратичка с ключалка и след като я отворихме, открихме… хм, не открихме почти нищо. В ковчежето имаше мъничък пиедестал със златни следи от стъпки, сякаш там навремето е стояла древноегипетска кукла Барби.

Сейди разгледа йероглифите отстрани на сандъчето.

— Пише само за Тутанкамон и царицата, има пожелания за щастлив задгробен живот, дрън-дрън-дрън. Има и рисунка на Тутанкамон по време на лов на патици. Ама наистина ли така си е представял рая?

— Обичам патици — вметна Баст.

Разклатих нагоре-надолу вратичките върху пантите.

— Кой знае защо, ми се струва, че патиците не са важни. Каквото и да е имало вътре, то вече липсва. Може би са го взели крадци на гробници или…

Баст се засмя.

— Взели са го крадци на гробници. Как ли не!

Погледнах я свъсен.

— Какво толкова му е смешното?

Тя озари с усмивка първо мен, после и Сейди и чак тогава явно се досети, че не сме разбрали шегата.

— О… ясно. Всъщност не знаете какво е това тук. Сигурно е логично. Не са оцелели много.