Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 23

— Кое не е оцеляло? — попитах аз.

— Кутии със сенки.

Сейди сбърчи нос.

— Това не е ли училищно мероприятие? Веднъж го правихме в часа по английски. Да си умреш от скука.

— Не разбирам от училищни мероприятия — отвърна през смях Баст. — Звучи ми подозрително, като работа. Това тук обаче си е истинска кутия на сенките… кутия, в която да се държи сянката. — Не го каза като шега, но върви, че ги разбери котките. — И сега сянката си е вътре — настоя тя. — Не я ли виждате? Малка частица от Тутанкамон. Здравей, сянко на Тутанкамон! — Тя размърда пръсти към празното сандъче. — Затова се и засмях, когато казахте, че може би са я взели крадци на гробници. Доста сложно е да го направят.

Опитах се да се досетя какво ми обяснява.

— Но… слушал съм лекциите на татко за почти всички неща, останали от древните египтяни. Никога не съм го чувал да споменава кутии за сенки.

— Както вече ти казах, не са оцелели много — натърти Баст. — Кутията със сянката обикновено е заравяна много надалеч от мястото, където е погребана душата. Тутанкамон е постъпил доста глупаво, като е наредил да я сложат в гробницата му. Може би някой от жреците го е направил, като е нарушил заповедта му — от злоба.

Сега вече съвсем се обърках. За моя изненада, Сейди кимаше въодушевено.

— Анубис явно е имал предвид точно това — заяви тя. — „Виж какво липсва там.“ Когато погледнах в Дуат, видях в сандъчето мрак. Чичо Вини пък обясни, че ковчежето щяло да ни подскаже как да победим Апоп.

Направих й знак с ръка да спре за малко.

— Чакай, Сейди. Къде си видяла Анубис? И откога имаме чичо на име Вини?

Тя се посмути, но описа срещата си с лицето от стената, после виденията с мама, Изида и бог Анубис, който беше на път да й стане гадже. Знаех, че сестра ми си е доста разпиляна, но дори аз бях възхитен колко често се е отклонявала и колко мистични пътешествия е успяла да направи, докато просто се е разхождала из музея.

— Лицето върху стената може да е номер — предупредих я аз.

— Не е изключено… но се съмнявам. Лицето каза, че ще имаме нужда от помощта му и че разполагаме само с два дни, после щяло да му се случи нещо. Каза още, че сандъчето тук ще ни покаже онова, което ни трябва. Анубис намекна, че с решението да спася ковчежето съм на прав път. А мама… — Сейди се запъна. — Мама пък каза, че това е единственият начин да я видим отново. С духовете на мъртвите се случва нещо.

Изведнъж изпитах чувството, че отново съм в Дуат и ме обгръща вледеняваща мъгла. Взрях се в сандъчето, но пак не видях нищо.

— Как сенките са свързани с Апоп и с духовете на мъртвите?

Извърнах се към Баст. Тя заби нокти в масата и задраска по нея, както всеки път, когато е напрегната. А това беше често.

— Баст! — повика я тихо Сейди.

— Апоп и сенките — промълви замислена тя. — Никога не съм предполагала… — Баст поклати глава. — Това наистина са въпроси, които няма да е зле да зададете на Тот. Той знае много повече от мен.

В съзнанието ми изплува един спомен. Веднъж татко четеше лекция в един университет… май в Мюнхен. Студентите го попитаха как египтяните са си представяли душата, състояща се от няколко части, и татко спомена нещо за сенки.